Ако бразилската група Sepultura не пееха за политическа пропаганда, расизъм и липсата на информираност на обществото, то със сигурност песента “War for territory” („Война за територия“) щеше да бъде в чест на всички проведени пиянски и не толкова пиянски спорове между софиянците и провинциалистите във Facebook или в кръчмата в „Люлин“ 3. Всеки пита: „Защо се борите?“, но никой не си задава въпроса „За какво се борите?“ – и двата въпроса нямат точен и логичен отговор, просто защото всичко опира до една традиция, подхранвана от егото на „първите“ заселници и нуждата от защита на личната позиция на пришълеца.
Социумът в столицата си има свои две партии, които не се упоменават публично, и за които няма да отидете да гласувате в големия паметен ден на изборите – това са пришълците срещу кореняците. Ако разгледаме поотделно двете гледни точки (а ние ще го направим), най-вероятно отново няма да разберем кое е истинското разковниче, което пробужда тази вечна гражданска война, но нека опитаме.
Гледната точка на един кореняк
Жълтопаветникът, чиито баба и дядо са прекарали своите младежки години в село близо до столицата и по стечение на някакви случайни обстоятелства са се залюбили в големия град, е една малка, горда частица от материала, с който са направени жълтите павета в центъра на София. От малък той бяга от часовете, за да се напуши в тихата и уединена улица „Вишнева“, ходи във филмотечно кино „Одеон“ и се напива до припадък на закътана пейка на „Народен“.
Неговото детство е минало на „Графа“, а пейката, на която сяда и чете поезия, съзерцавайки уюта на своя роден град, е тази на баща и син Славейкови. За него е от особена важност да изтъква места, за които т.нар. „гости“ дори и да искат, не могат да си помислят (защото не принадлежат към общността на просветените) и да казва колко щастливо място е София през лятото, защото „цялата сган“ отлита към родните места или отива на дългоочаквана почивка на Слънчака.
Това е той, коренякът – вечно лутащ се между заетите от пришълци места в трамвая, не намиращ своето място в препълнения розов софийски балон и вечно търсещ пасивно – агресивни методи да изолира всички объркани хорица от своята тясна група от интелектуалци. И не, не ги бъркайте с кръга „Мисъл“ – те са снобарска общност с плоска повърхност, без наченки на мозъчен релеф. Те са нишови и оригинални.
Много от тях се хвалят, че са висели десетки часове на „Аптека“, усмъртявали са се в двора на Френската гимназия и са крали поне веднъж стол от кафето на „Седмочисленици“. Те помнят славните дни, в които баничката с айрян не е била на обща стойност 8 лв, а на двойно по-ниска цена… „Инфлация, копеле!“. Днес в провинциалните баничарници все още може да се намери мазна права баничка с айрян на стойност поне 5 лв.
Гледната точка на новобранеца
Той е „новият“ в занаята. Човекът, изправен пред незнайно смъртоносно чудовище, задаващо се с бавно – бърза скорост към него (идващият трамвай отсреща), готов да огъне всяка една негова ламарина, за да покаже какви силни люде е родила добрата стара майка провинция. Представете си мускулестия пич от обложката на корицата на албума "Kings of Metal" ("Крале на Метъла") на Manowar, само че облечен в анцуг "Аdivnas" и маратонки "Cuggi".
С буркани с лютеница и компот от диви малини, брани по изгрев, пришълецът със сетни сили стига до входа на наскоро наетия апартамент в „Дружба“ 2, разтоварва своето богатство и си пуска любимото вечерно риалити. Неговият кръг се състои предимно от съмишленици, с които той споделя една и съща съдба, едни и същи житейски и социални неволи, и една и съща домашна дядова ракия.
Той се чувства потиснат и неразбран, вечно гонен от интелектуални кръгове, квадрати, елипси и правоъгълници за това, че не мама прави вечерята вкъщи, а съквартирантът от Исперих и, че София е много повече от просто „Дружба“, „Люлин“ и „Сухата река“ – тя е „Лозенец“. Наем? Да, това е често използвана дума от речника на новобранеца, който е принуден да се среща с досадни хазяи на всяко десето число от месеца. „Консумативи“? Туй ще го ядем ли, чу'ек?
А празниците? Ах, това прекрасно време да отидеш да се наядеш при мама и да се напиеш при тате напълно безплатно, а след това да завършиш денонощния си цикъл в единствената дискотека в града (ако има такава) с домашно вино за 6 лв и вода за 1.50 лв. Това е най-прекрасният момент от съжителството на пришълеца в големия град, а именно неговото временно напускане от нея.
София – празна, прашна и любима
С настъпването на коледните и новогодишните празници, София постепенно започва да запустява. Безлюдните осветени от коледни лампички улици се превръщат в любимо място за софиянците, които могат за първи път от много време насам (лятото) да „дишнат глътка свеж софийски въздух“ със значително по-малко количество фини прахови частици.
Коледните празници са любимото време, в което бащата на пришълеца – горд българин – провинциалист, израснал и стареещ в малкия град, под влияние на 2 люти ракии, ще започне да бъзика синчето или дъщеря си за това, че се е превърнал(а) във важна софийска особа, с която вече не може да се говори. Коледните празници не подминават и софиянците, които в свежата коледна утрин са направили своя джогинг в кварталния парк, полюбували са се на тишината по улиците, а след това са отишли в любимото си заведение за брънч, за да похапнат яйца „Бенедикт“ от БИО кокоши яйца за 18 лв.
Ех, прашна любима София, вечно готова да приютиш всички под крилото си! Ти вечно ще растеш, но няма да старееш. Ти си Gen Z, Милениал, Gen Alpha, Gen X и така до безкрая, и отвъд – вечно адаптираща се към претенциите на всяко поколение и вдъхновение за филма „Пришълецът срещу хищника“, уви не с героите, които очакваме.
Обичаме те и те мразим едновременно – дори най-токсичната любовна връзка не може да се мери с тази между софиянеца и неговото любимо родно място в зависимост от сезона през годината. Толкоз, копеле. Зимата се чакаме на Попа, лятото – на Сева.
