Когато през XVIII век първите машини на Джеймс Уат бълват като огнедишащ дракон облаци черен дим над Англия, светът все още спи своя лек и спокоен сън. Хората живеят в селото, където тишината се прекъсва само от песента на петела, а времето се измерва с растежа на реколтата.

Но само за броени десетилетия този свят се пречупва. Индустриалната революция не просто въвеждате машините- тя изтръгва човечеството от земята и го затваря в желязната прегръдка на града.

Това е епохата, в която камбаните на църквите са заменени от свирката на фабриката, а човешката съдба спира да зависи от дъжда и започва да зависи от парата и въглищата. Животът започва да забързва своята крачка, опитвайки се да догони Новото време, да препуска в синхрон с него и да осигури на всички, на които принадлежи, адаптация, контрол и привидно спокойствие.

Когато говорим за Индустриалната революция, трябва да разделим този процес на отделни етапи, защото той не се случва изведнъж, а е разбит на няколко отзвука от гледна точка на социума, бита, облика на населените места и самото зараждане на мегаполиса. Ако този текст представлява интерес за Вас, останете още малко, пътувайки в миналото и скачайки върху всяка една стълба към зората на новия живот на човека.

Периодизация на Индустриалната революция

Започваме леко школски, но смятаме, че е важно да изясним за позабравилите какви периоди обхваща този съдбовен и ключов момент за човечеството. Индустриалната революция обхваща периодите между втората половина на XVIII век и началото на XIX век.

Това е моментът, в който капитализмът се утвърждава като мощна и доминираща икономическа система, а машините са основните средства за покоряването на света и за улесняването на човешкото ежедневие. Тя полага своите основи във Великобритания, постепенно плъзгайки се към Западна Европа, Северна Америка и целия свят.

Тя често бива сравнявана с Неолитната революция, при която номадският живот остава на заден план, а хората се обръщат към земеделието и грижата към парчето земя, върху което са стъпили, и положили основите на своето по-нататъшно съществуване. Тази Неолитна революция оставя своите отпечатъци по същия начин, по който последвалата Индустриална революция ще направи след години, а именно налагането на адаптация на обществото и житейски иновации.

Една голяма миграция

От селото към една непозната територия, която ще се превърне в бъдещото местоживеене на хиляди хора. Да, именно по този начин започва раждането на мегаполиса, който се развива с години, постепенно и с доверие от страна на бъдещите граждани.

Миграцията се случва по две причини:

  • Бедността в селата– в Европа настъпват трудни и гладни времена за много хора, а именно заради поземлените реформи, които лишават много семейства от възможността да оцеляват. С изобретяването на машините, ръчният труд постепенно бива засенчен. Много хора остават без работа, което предполага един болезнен житейски резултат- глада;
  • Градски романтизиран блян- идеята за неизследваното и непознатото тласка любопитството на много хора от селата. Те научават, че изникващите фабрики се нуждаят от работна ръка, а слуховете за всичко това се разпространяват от уста на уста като приказка за лека нощ.

Това, което се счита за проблем още в самото начало е неочакваният човешки наплив на територии, които трябва да се разрастват постепенно. Властите са принудени да разрешават построяването на нови и нови жилищни сгради, за да осигурят подслон на всички новодошли пришълци.

Много семейства в Ливърпул и Манчестър са принудени да живеят само в една стая, а това води до появата на всички мизерни квартали, които са известни и до днес.

Усещането за свобода

Свикнали да бъдат свързани със земята, семейството и своя земеделски труд, преселението в големия град идва като психологически шок за много хора. Усетили широтата на градските улици, те чувстват свобода и анонимност, които ги предразполагат да се движат спокойни рамо до рамо с хора, които не знаят техните имена.

Голяма част от обществото обаче, не приема тази промяна положително: Забързаният начин на живот, шумът от транспортните средства и безразличието в лицата на хората ги довежда до депресия и отчаяние.

Тогава се появява защитният механизъм на обратната реакция- отново безразличие. Импулсивният селски човек се учи да реагира с ума си, а не толкова със сърцето си, да игнорира хората около себе си, без да се чувства длъжен да ги поздравява или заговаря.

Шок в бита

Работният ден на село приключва в момента на залеза на слънцето. Хората се прибират, изморени от изминалия ден, палят свещи, хапват набързо и се отпускат в постелята, приготвяйки се за сутринта. Стъпвайки в градската среда обаче, човекът осъзнава, че работното време няма да бъде това, с което е свикнал: Сега той започва работа на място, в което нощният труд е вече факт, ежедневието се удължава и става 24-часово.

Индустриалната революция задава концепция за работно и свободно време. На село времето за работа и почивка не е строго фиксирано- работи се, когато има работа. В града, обаче, се появява идеята за работната седмица и уикенда.

Това, може би, е една от най-големите промени, които ние следваме до ден днешен, нямайки търпение да настъпи моментът, в който ще бъдем свободни да си почиваме и да се отдадем на своите хобита, и любими хора.