Как децата изпитват гняв
Едно от най-озадачаващите и фрустриращи неща относно гнева в ранното детство и в училище е това, че този тип емоции имат три различни проявления.
Децата определено изпитват гняв и несъмнено го изразяват, но те не могат да го разберат. Тази статия има за цел да помогне на учители и родители да покажат и научат децата как да разбират и да се справят с гнева.
Какво предизвиква гняв в малките деца
Малките деца обикновено изпитват гняв, когато биват възпрепятствани от това да постигнат или да реализират желана от тях цел. Следователно, гневът е способността да се оцени, че някой или нещо пречи на постигането на целта и дори съвсем малките деца показват подобна емоция.
Не са нужни високо когнитивни умения, за да се чувства гняв.
Как децата изразяват гнева си
Гневът е нещо нормално, но често е възприеман като неприятна и стресираща емоция. Малките деца, които изразяват гнева си дават по този начин сигнал на своите учители, че се опитват да се справят със стреса от опита да премахнат това, което ги възпрепятства да постигнат своята цел.
Гневът е първична емоция, защото може да намери редица различни изрази. Двете най-чести причини за проява на гняв при децата от предучилищна възраст са споровете относно принадлежности и физическо посегателство.
Някои деца могат да защитават нещата си, самочувствието си или позицията и мнението си по неагресивен начин с думите: „Върни ми го, това е мое!“ Този вид реакция се нарича активна съпротива.
Други деца прибягват до неагресивен израз на гнева си като плач, хленчат или споделят за инцидента. Те обаче няма да направят нищо, за да решат проблема.
Това показва, че детето или не знае или просто избира да не използва по-директен и положителен метод за изразяване на неговите емоции. Много деца прибягват до подобно поведение тогава, когато бъдат накарани от възрастен да направят нещо, което не желаят.
Те разбират, че има разлика в силата между него и възрастния. Децата често изразяват гнева си от това, когато техният учител ги кара да правят неща, които не харесват като се цупят или мрънкат, което е индиректен начин за изява на подобна емоция.
Със свои връстници, обаче, децата са склонни да изразяват гнева си по-открито. Някои от тях използват удари или обиди, за да си върнат на провокатора или го издават на учителя.
Често децата игнорират провокатора или го посрещат с активна съпротива, но ако бъдат физически атакувани, почти 20% от тях реагират с агресия.
Каква е ролята на емоционалните сценарии при овладяването на гнева – едно от обясненията за агресивното поведение, с което децата изразяват гнева си, е концепцията за емоционалния сценарий.
Децата създават подобен тип сценарии докато гледат телевизия, кино или филм; докато разговарят с родителите и приятелите си, дори когато четат книги. Много деца, които изразяват гнева си открито и агресивно живеят в семейства, които приемат и толерират агресивния отговор в даден конфликт.
Тези деца може да бъдат жертви на агресия или да са свидетели на такава, без да са директно засегнати от нея. Децата, израснали в подобна система, си изграждат емоционален сценарий, който ги кара да използват агресия, когато бъдат провокирани с някакво дразнение, предизвикващо гнева им.
