Когато се заговори за свободата на словото, възникват две крайности, като две лица на една и съща монета, отвъд които се крие иронията на съвременните времена.

От едната страна стои карикатурата на Аллах, символ на артистичната свобода, но и провокатор на мрачни отговори, като атентатите срещу „Шарли Ебдо“.

От другата страна, стои шегата с феминистките, която се превръща в барутен погреб в социалните мрежи, готов да избухне под формата на онлайн тормоза и "Cancel култура".

Свободата на словото - един фундаментален принцип, заклещен между две огледала на екстремизъм

Свободата на един да изразява мнението си, да се шегува, да критикува, е ограничена от свободата на другия да не бъде обиден, унижен или мнението му да бъде поставено под съмнение.

Но докъде се простират тези граници? И кой ги определя?

Тук идва контрадикцията - свободата, която трябва да бъде безгранична, се сблъсква със стени, издигнати от страх, нетолерантност и недоверие.

Карикатурите на Аллах, например, са въплъщение на артистичната смелост и предизвикателство към традициите. Те не са просто рисунки. Те са политическо изявление, въпрос към свободата на словото и до къде може да стигне тя.

Отговорът обаче, който получихме, беше насилие, терор, ужас. Така свободата на словото се превръща в свобода на страха.

От другата страна на спектъра, шегите с феминистките и онлайн тормоза са другата крайност на това как може да се злоупотребява със свободата на словото. В епохата на социалните медии, където всеки има сцена и глас, се ражда нов вид цензура - тази, която идва от масите.

"Cancel културата", действаща като съдия и палач, готова да осъди и изолира всеки, който стъпи извън невидимите граници на "приемливото". Тук, тормозът не е физически, но психологическият ефект е също толкова опустошителен.

Какво общо имат тези два примера

И двата случая показват как свободата на словото, този фар на демокрацията, се бори за своето съществуване във водите на екстремизма и нетолерантността.

В единия случай, свободата се потиска с куршуми и кръв, а в другия - с клавиатури и хейт коментари. И двата случая илюстрират колко лесно свободата може да бъде заменена със страх и омраза.

Вземете карикатурите на Аллах. Те представляват артистична форма на критика и сатира, дълбоко вкоренена в западната традиция на свободното слово. И все пак, отговорът, който получиха, беше брутален терор.

Това е трагедия, която ни показва колко крехка може да бъде свободата, когато се сблъска със ограничените умове на фанатизма. Тук въпросът не е просто за правото да се шегуваме с каквото си поискаме, а за основните човешки права и свободи.

С обръщането на другата страна на монетата идва Cancel културата, която се превърна в модерна инквизиция. В името на защита на чувствата и идентичностите, тя се превръща в оръжие за потискане на всякаква форма на несъгласие или различно мнение.

Феминизмът, който веднъж беше движение за равноправие и справедливост, сега се използва като щит за атаки срещу всеки, който не се вписва в определената от тях наратива. В този контекст, шегите с феминистките се превръщат не просто в табу, а в престъпление срещу новата морална цензура.

Свободата на словото е жертва на страховете и предразсъдъците на обществото

В единия случай страхът идва от външния свят, от екстремисткия фундаментализъм, който не приема критика.

В другия случай страхът е вътрешен, продукт на самата социална група, която налага свои правила и ограничения в името на защита на чувствителността и идентичността.

От една страна имаме външен натиск, който убива и заплашва в името на религията. От друга страна, имаме вътрешен натиск, който убива и заплашва в името на политическата коректност.

И двете лица на една и съща монета са отблъскващи и опасни, тъй като подкопават самата основа на свободата на изразяване.

„Cancel“ културата, с всичките си добри намерения, понякога се превръща в инструмент за социален контрол, който налага една единствена, "правилна" гледна точка. Тя създава атмосфера на страх, където хората се пазят да изразят своето мнение, защото рискуват да бъдат "отхвърлени" от обществото.

Това е форма на социално насилие, което се извършва в името на толерантността и разнообразието, но всъщност води до обратното - до еднородност и ограничени умове.

И тук идва въпросът - на кого принадлежи правото да определя границите на свободата на словото? Кой решава кое е приемливо и кое не?

Това са въпроси, които нямат лесен отговор. В идеалния случай, свободата на изразяване трябва да бъде безгранична, стига да не навлиза в сферата на насилието или пряката заплаха. Но живеем в свят, където идеалите често се сблъскват с реалността.

Нека се замислим какво ни остава. Борбата за запазването на този деликатен баланс между свободата и отговорността. Свободата на словото не трябва да бъде оръжие срещу другите, но също така не трябва да бъде потискана в името на предпазливостта.

Това е борба, която изисква непрекъснато преосмисляне и преоценка на границите, които налагаме както на себе си, така и на другите.

В примера с карикатурите на Аллах, ние се сблъскваме с въпроса за свободата на изразяване в контекста на религиозната чувствителност и уважение. От друга страна, в дебатите около феминизма и политическата коректност, се сблъскваме с предизвикателството да намерим баланс между свободата на словото и нуждата от защита правата на малцинствата и уязвимите групи.

В двата случаи, ключът е в намирането на баланса между различните права и свободи.

Това, което е сигурно, е, че всяко ограничение на свободата на словото е пързалка към цензурата и ограничаването на свободата на индивида.

Но също така е ясно, че свободата без отговорност може да води до хаос и разруха. Ние, като общество, трябва непрекъснато да търсим този баланс, да се учим от миналите грешки и да се стремим към по-добро бъдеще.

Свободата на словото е не просто право

Тя е основополагащ принцип, който поддържа самата тъкан на нашето общество. Изправени пред предизвикателствата на съвременния свят, ние трябва да защитаваме тази свобода, дори и тя да ни кара да се чувстваме неудобно, да предизвиква спорове или да противоречи на нашите убеждения.

Важно е да помним, че когато ограничаваме свободата на словото на един, всъщност ограничаваме свободата на всички.

Останалото е въпрос на лична отговорност и зрялост. В един свят, където всеки може да сподели на своите мисли и идеи, трябва да сме особено внимателни какво и как комуникираме. Виртуалният свят на социалните медии е мощен инструмент, но също така може да бъде поле за манипулации и злоупотреби.

Битката за свободата на словото е постоянна  

Тя изисква бдителност, търпение и разбиране. Трябва да бъдем готови да защитаваме свободата на изразяване, когато тя е заплашена, но също така да бъдем отговорни в това как я използваме.

Свободата на словото не е абсолютна. Това е деликатен баланс между правото да говорим и отговорността да слушаме и да разбираме. Именно този баланс трябва да бъде намерен от всеки от нас както в себе си, така и в обществото, в което живеем.