От векове християнска държава, но все още пазеща в себе си мистиката на езическите обичаи, България провокира ежегодно интереса на хиляди туристи от цял свят, разкривайки един причудлив и магичен свят. В този свят всеки ритуал е нареден и наречен като мънисто в броеница, а природата и благоденствието, които тя дава на всеки човек, са на почит.

Именно тези езически обичаи, запазили се през различните епохи до днес, превръщат българската култура в едно неизмеримо богатство, символизиращо идентичност, мистика, красота и духовна дълбочина. Разберете повече за едни от най-известните езически практики, които са запазени до ден днешен по българските земи, в тази статия.

Нестинарство

Нестинарската обредност е магически обичай, който чества празника на Св. Св. Константин и Елена, започвайки от 21 – ви май и продължавайки до 23 – ти май. Този обичай е особено фокусиран в Югоизточната част на България, в полите на красивата Странджа планина.

Произходът на този обичай не е особено ясен, но той се знае като практика, в която се пали голям огън, върху чиято жар опитни нестинари (огнеиграчи) стъпват с иконата на Св. Св. Константин и Елена, танцувайки в мистичен транс. По този начин те отбелязват началото на предстоящото лято, възхвалявайки името на Бога Слънце, който носел със себе си огъня. Нестинарите го молели да ги дари с плодородие, здраве и успехи през годината, а всеки един присъстващ може да се прочисти от греховете си, започвайки нов, чист етап от своя живот.

Ладуване

Още позната като „Топене на пръстени“, тази езическа практика се изпълнява по време на пролетни празници като Гергьовден, Лазаровден или Еньовден. Смята се, че неговите корени идват още от древните тракийски цивилизации, а практиките не стихват дори след приемането на Християнството.

Обичаят се изпълнява от неомъжени девойки, представляващ колективно гадаене за женитба. Те се обръщат към богинята на съпружеския живот – Лада, за да им предскаже какъв ще бъде бъдещият им съпруг.

Те наливат кладенчова вода в бял котел, след което в него пускат своите китки и пръстени така че да си ги разпознаят. Покриват съда с червено було и го оставят за една нощ да престои. Вярва се, че всяка девойка, участвала в ритуала, ще разбере какъв ще бъде мъжът на живота ѝ и колко добър ще бъде той.

Кукери

Това е изключително древен обичай, датиращ по българските земи повече от 8000 години. Посреща се на „Сирни Заговезни“ или още наречен „Земеделска нова година“.

В този обред участват предимно мъже, преоблечени като диви зверове, гонещи злите духове и студовете, приканвайки по-добрите и плодородни дни. Кукерската игра е връзката между човека и природата, която събира млади и стари в едно общо веселие, изпълнено с молитви за по-добър живот, здраве и щастлив семеен живот.

Най-голямото зрелище са пищните кукерски костюми, направени от истински животински кожи и страшни маски, които плашат злите духове, и стихии.

Лазаруване

Лазаровден е пролетен красив празник, който празнува женствеността и подготовката на младите девойки за живота им като млади жени. В много села младите, неомъжени момичета месят обредни хлебчета, завиват ги на венец и ги пускат в реката, за да се предпазят от лошия змей.

Лазарките обикалят по къщите в селата, пеят звънливи, празнични песни и благославят за щастие и берекет. На всяка лазарка трябва да се даде по едно сурово яйце, което символизира безсмъртието и защитата от зли очи, и черни магии.