Какво ще се случи с икономиката ни по време на кризата и идва ли една от най-тежките зими? Темата коментираха пред медиите финансистът Любомир Дацов и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
„За да се прецени дали едни мерки са адекватни и на място, трябва да имаме общата представа. Нямаме такава правителствена икономическа рамка. Може би ще бъде публикувана след няколко дни, тъй като бюджетът до края на месеца трябва да бъде внесен в парламента.”, обясни Дацов.
По думите му разходите не са насочени с точно определена цел. Това, за него, означава, че правителството си представя възстановяване на икономиката през следващата година и кризата да е отминала.
Какви са прогнозите от тук нататък
Според него тези параметри са оптимистични. Тезата му подкрепи и председателят на АИКБ.
„Тези пари ги няма и няма да бъдат произведени през следващата година. Тази година имаме значителен БВП – ние го прогнозираме между 3,5 до 5,5%. Тези няколко милиарда в повече разходи ще доведат до дефицит в бюджета, което ще доведе до заем”, каза Велев.
Според думите му сегашният заем ще стигне, ако не се прибегне до превъоръжаване и няма други непредвидени разходи. За него редица от тези увеличени разходи са погрешни и се правят по неправилен начин.
„Рязкото увеличаване на минималната пенсия обезсмисля осигуряването върху реалните доходи. Това е ясен сигнал – осигурявай се на минимална заплата, защото накрая ще получаваш една и съща пенсия.
Минимална пенсия въобще не трябва да има, пенсията е такава, за колкото си се осигурил. Когато пенсията е толкова малка, че не може да се живее нормално с нея, тогава влиза в сила социалното подпомагане”, обясни още по темата Велев.
Кой иска карантина и кой – не
„От месец юни, когато отново започнахме да правим проучвания лице в лице, задавахме един и същ въпрос. Целта беше да видим до колко хората искат или не искат връщането на част от мерките – тези от март, април и май.
През октомври 50% от хората казват, че не искат възстановяване на мерките.”. Тези данни обяви официално пред медиите социологът Димитър Ганев.
Данните са от проучване на социологическа агенция. Реализирани са 1008 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18+.
Методът на регистрация е пряко полустандартизирано интервю „лице в лице”. Периодът на провеждане е 3-10 октомври.
„По принцип наблюдаваме и други данни социологически данни за COVID-19. През март определено уплахът беше по-голям.
Вероятно това се дължи на факта, че това беше непознат вирус, не че в момента статистиката изглежда много по-добре като смъртност на случаите.”, каза още той.
