Скорошно изследване показва, че в основата на емблематичното произведение на изкуството от 16-ти век е използван рядък минерален компонент, който не е бил откриван досега в картини от тази епоха.
С помощта на рентгенова дифракция и инфрачервена спектроскопия тим от учени във Франция и Великобритания, освен оловен бял пигмент и масло открива съединението наречено плумбонакрит. Най-ранните сведения досега за използването на тази техника в подобни арт произведения бяха от 17-ти век като част от изкуството на Рембранд.
Още една тайна на да Винчи и емблематичната му Джоконда е разкрита
Допреди разкриването на поредната тайна, пропита в цветовете на Мона Лиза, компонентът не е бил разпознаван в нито едно произведение от италианския Ренесанс.
Това откритие добавя още един талант към автобиографията на художника, разпознаваем като архитект, пламенен изобретател, физик, а сега вече и химик. И може да го превърне в създателя на техниката за използване на веществото при подготовка на боите за рисуване.
Плумбонакритът се образува при смесване на оловни оксиди с масло. Комбинирането на двата компонента върху палитра е техника, която доста по-късните художници са използвали, за да подпомогнат по-бързото изсъхване на боите.
„Всичко, което идва от Леонардо е много интересно, защото той е бил художник, разбира се, но също така е бил химик, физик – имал е много идеи и е бил експериментатор… опитващ се да подобри знанието на своето време“, коментира автор на последното проучване и професор в Сорбонския университет в Париж.
„Всеки път, когато откриеш нещо за неговите процеси, откриваш, че той очевидно е изпреварил времето си“, допълва той.
Как плумбонакритът е бил открит в състава на Мона Лиза
Картината, както много други, рисувани през 16-ти век, е направена върху дървен панел, който изисква нанасянето на дебел базов слой. Учените, участвали в изследването предполагат, че да Винчи е направил комбинацията от прах от оловен оксид с ленено масло, за да създаде дебел слой боя като първи основен, без да е съзнавал, че е създал този наистина рядък компонент.
Друго изследване показва, че това не е единствената картина на Леонардо, в която е използвана същата техника. Открит е плумбонакрит и в химическия състав на „Тайната вечеря“, нарисувана директно върху стената. За това изследване е имало доста повече материал, поради естественото излющване на стената. При Джокондата нещата са различни.
За извършване на изследването на Мона Лиза е използвана микропроба, която е била взета от частта на картината, намираща се точно под нейната рамка. В процеса е използван ускорител за частици, който позволява на учените да проучат състава на микропробата на дълбоко молекулярно ниво.
