Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева изнесе лекция пред студентите от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

В нея тя разказа, че през настоящия програмен период на Общата селскостопанска политика са осигурени 38% трудова заетост в земеделието, която е целогодишна.

Така прилаганите мерки са значително по-ефективни и дават индикации, че схемите, които се използват, са в полза на сектора.

Освен целогодишното осигуряване на работа, няма как да не се отчете и значително увеличеното количество на произведените зеленчуци.

Увеличение на трайните насаждания

Забелязва се и увеличение на трайните насаждения на нови растения с около 30%.

По думите на министър Ангелкова, запазването на обвързаната подкрепа през следващия период е едно от предизвикателствата, тъй като е свързано не само с консумацията на родно производство, но и с осигуряването на трудова заетост в селските райони.

Студентите научиха повече за ОСП

Пред студентите Десислава Танева разказа за историята и основните етапи от развитието на „Общата селскостопанска политика“ на Европейския съюз.

Началото е поставено от холандския фермер Сико Мансхолт, който осъзнал, че осигуряването на продоволствената сигурност в Европа след Втората световна война е ключов въпрос.

ОСП е базирана на три основни принципа. Това са свободното движение на земеделски стоки в Общността, като се премахват всички пречки за търговията със селскостопански стоки.

Общностната преференция указва за това, че цената на вносните продукти, след заплащането на мита, трябва да бъде по-висока от цената на местните селскостопански продукти.

Третият принцип е свързан с общата финансова отговорност, което означава, че разходите по политиката се финансират общо от всички страни.

„Идеята е да се осигури хранителната независимост на ЕС“, разясни земеделският министър.

Субсидиите за произведено количество земеделски продукти са заменени почти изцяло от директни плащания за фермерите, гарантиращи им доходи, стига да отговарят на определени изисквания.

Те могат да са различни, но в обшия случай става въпрос за спазването на стандарти за опазване на околната среда, производство на безопасни храни, опазване на здравето на животните и растенията.

Наред с това се проверява дали земеделските производители спазват нормите, които ще гарантират запазване чистотата на земята, както и на флората и фауната в районите, в които развиват дейността си.