На 1 септември започна пробното преброяване на земеделските стопанства, в което са включени 3000 от тях, става ясно от съобщение на сайта на Министерство на земеделието.

Земеделските стопани ще имат срок до 10 септември онлайн да въведат всички нужни данни, които изискват от страна на институцията. След това от 11 септември до 11 октомври информацията ще се набира посредством интервюта, които ще се провеждат от експерти по агростатистика на всичките 28 Областни дирекции „Земеделие”.

Целта е да се научи повече както за стопаните, така и за мерките на ЕС

Това е третото подобно преброяване, което се извършва, след като страната ни стана член на Европейския съюз през 2007 година.

Целта му е да се придобие повече информация за производствените методи на стопаните, както и ефекта от мерките, които се прилагат за развитие на селските райони. Не на последно място се цели и да се натрупа статистика за различни агроекологични показатели.

Освен експертите на всяко място ще пристига и анкетьор, който ще проведе интервю с различен брой стопанства. Всички останали интервюта ще се извършват от експертите по агростатистика.

Специален подход в районите с АЧС

В районите, в които има регистрирани случаи на АЧС, ще се действа малко по-различно. Местата, в които има обявена епидемия по свинете, стопаните няма да бъдат посещавани на място, за да се извършва пробната проверка.

Предвидено е за засегнатите райони интервютата да се издърпват извън санитарната зона или в особени случаи земеделските стопани или посочени техни представители да бъдат канени на място в Областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ), Общинските служби по земеделие (ОСЗ) или административна сграда в населеното място, където да предоставят нужната информация.

В това трето поред пробно преброяване ще вземат участие 68 малки и големи населени места. За да има представителност на получените данни са включени поне по две населени места от всяка област.

След приключването и анализа на информацията, тя ще послужи за даването на насоки за бъдещото развитие на сектора. Финансирането на инициативата е основно с европейски средства, които надхвърлят 75% от общия размер на разходите.