През последните 20 години българската политика се превърна в арена на корупция, измами и морална деградация. Зловещи сглобки и коварни некоалиции завладяха сцената, докато опорките станаха оръжие на задкулисието, манипулирайки общественото съзнание. ГЕРБерите прокарваха своите мръсни сделки в сенките, патреотите разпалваха омраза и разделение, реформаторите разкриваха предателството си, а десебарите се оказаха мошеници. Санкциите по закона 'Магнитски' само повърхностно осветиха дълбокото гниене, а чегъртането на политическите опоненти се превърна в ежедневен ритуал на безчестие. Народът, изоставен и предаден, наблюдаваше безсилно как България затъва в политическа мерзост.
Политическите лидери са само част от проблема, но вината не лежи единствено върху тях. Хората, заслепени от интелектуална посредственост и чалга мислене, допринесоха за тази трагедия. Вместо да търсят промяна и истински лидери, те се задоволяваха с лесни решения и популистки лозунги. В отчаянието си, хората се чувстваха все по-безгласни и безнадеждни, жертви на една безмилостна система, която ги лиши от бъдеще.
България се превърна в страна на пропуснати възможности и загубени надежди. Мракът на безчестието и покварата напълно погълнаха светлината на надеждата. В този мрачен свят, бъдещето изглеждаше като далечен мираж, а народът бе оставен да се дави в собственото си безразличие и безнадеждност, сянка на някога горда нация, сега затънала в собствената си тъмнина и обречена на вечна безизходица.
Отвсякъде прозираше отчаянието, като дебела мъгла, която задушаваше всяка искрица на оптимизъм. Пропуснатите възможности се трупаха една след друга, като неизплатени дългове на миналото, които тежаха на колективното съзнание на народа. Талантите и мечтите на младите хора се превръщаха в прах под тежестта на безскрупулни политически игри и корупция, а онези, които имаха силата да се борят, напускаха страната в търсене на по-добро бъдеще.
Мракът на безчестието и покварата не просто погълнаха светлината на надеждата – те я удавиха в море от безнаказаност и липса на справедливост. Въпросът за морал и етика беше заменен с алчност и властолюбие. Безчестни сделки и измами станаха ежедневие, разрушавайки не само институциите, но и душите на хората. Възрастните си спомняха за миналото с горчивина, а младите не знаеха какво значи да имаш истинска надежда за утрешния ден.
В този мрачен свят, бъдещето изглеждаше като далечен мираж, бледо отражение на нещо, което някога е било реално. Мечтите за по-добър живот бяха заменени с борбата за оцеляване, а визията за светло бъдеще – с примирение и апатия. Политическите обещания за промяна се превръщаха в поредните лъжи, и народът бе оставен да се дави в собственото си безразличие и безнадеждност.
Народът, някога горд и непоколебим, сега беше сянка на самия себе си, затънал в собствената си тъмнина. Отзивите от миналото за величие и доблест изглеждаха като далечни приказки, измислици, които нямаха място в настоящето. Мрачната реалност бе, че нацията бе обречена на вечна безизходица, пленена от собствените си слабости и грехове.
С всеки изминал ден, безразличието се задълбочаваше, а безнадеждността обгръщаше всички. Страната бе изгубила своята посока, своето сърце и своята душа. Нямаше визия, нямаше посока, само мрак и отчаяние. България беше на кръстопът, но изглеждаше, че пътят към светлината бе затворен завинаги.
Икономическото неравенство и социалната несправедливост са само някои от плодовете на тази поквара. Малцината, които държат властта и ресурсите, живеят в разкош, докато обикновеният човек се бори за ежедневното си оцеляване. Разрушената образователна система и манипулираните медии само допринасят за поддържането на този статукво.
Корупцията е проникнала във всеки аспект на обществото. От най-високите етажи на властта до най-долните нива на администрацията, подкупите и фаворитизмът са станали нормата. Моралните устои на обществото са подкопани, а етичните принципи са заменени с алчност и себичност.
Липсата на ефективна правосъдна система също допринася за този мрачен пейзаж. Безнаказаността на престъпленията и злоупотребите е довела до усещане за безнадеждност и апатия сред населението. Правосъдието е превърнато в инструмент на властта, а не в стожер на справедливостта.
В тази безнадеждна обстановка, бъдещето на България изглежда все по-мрачно, а страната се е превърнала в символ на загубени възможности и разбити мечти.
А сега българино иди да гласуваш, защото вярваш (не мислиш), че пак някой друг ще плаща за оправията, а ти само ще се разходиш в неделя до местното училище?
Та, вярваш ли българино в Дядо Коледа?
