В днешно време в западната диета не присъстват особено много морски водорасли, но скорошно археологическо откритие доказва, че за древните европейци някои водорасли са били основна храна в ежедневното меню.
Откритието е направено при изследване на молекули, запазени в зъбна плака на вкаменена човешка челюст, съобщават от СиЕнЕн. Резултатите са публикувани вчера в списанието Nature Communications. До този момент древната употреба на водораслите от европейците се свързваше основно с използването им за гориво, обвивка на храни или като тор.
Изводи от анализа на пробите за древната европейска диета с водорасли
Откритието е направено от екип археолози от университетите в Глазгоу и Йорк и обхваща изследване на зъбите на 74 ранни хора, открити в 28 археологически обекта в Европа, включително Шотландия, Южна Испания и Литва. Най-старите датират отпреди повече от 8000 години, а най-новите – около 2000.
Химичните маркери на водораслите са открити в зъбния камък на челюстите като бактериален остатък от храната, който се натрупва с течение на времето по зъбите. Това е възможно благодарение на необичайната и сложна органична химия, присъстваща във водните растения, чиито следи са открити. Силно устойчивите биомаркери са от липиди, аминокиселини и алкилпироли.
Според изследването древните европейци са похапвали или най-малкото – са дъвчели червени, зелени и кафяви водорасли, както и разнообразие от сладководни растения, включително и такива от рода на водната лилия.
Това е свидетелство, че европейските популации са били добре запознати с високите хранителни ползи на тези водни растения, която ги е накарала да поддържат хранителната си връзка с морето. Не е ясно дали водораслите са били консумирани в сурово или преработено състояние.
Проучени са десетки останки. Тези, които са били иззети от каменни отделения в Оркни, островен архипелаг близо до бреговете на Шотландия, разкриват биомолекулярни доказателства за консумирането и на морски кейл.
Но водораслите са присъствали в менюто не само на крайбрежните популации. Такива са открити и в останки от Ла Корона в Югоизточна Испания в място, обитавано от 6059 до 5849 г. преди Новата ера, макар и то да се намира на 80 км от брега.
Какво е значението на откриването на водорасли в менюто на европейците
Изследванията, с които учените разполагаха досега в тази насока, предполагаха, че зародилата се земеделска дейност преди близо 8 хиляди години е довела до намаляването и спирането на консумацията на морски водорасли като основна храна в европейската диета. До 18-ти век на Стария континент те са се считали за храна в условия на глад и храна за животни.
Новото откритие обаче показва, че морските водорасли и някои местни сладководни растения са били консумирани като храна през дълъг период от европейската история.
Модерната диета включва около 145 вида водорасли, които днес се признават като суперхрана. Това обаче се отнася основно за Азия, където техните полезни за здравето характеристики са отдавна припознати от местното население. Учените се надяват това изследване да акцентира върху потенциала на водораслите и други водни растения като полезна храна за съвременното европейско меню.
