След 10 неуспешни опита най-накрая депутатите от 51-вия парламент избраха председател на Народното събрание. Поста бе взет от Наталия Киселова, която бе предложена от „БСП – Обединена левица“. Кандидатурата ѝ бе подкрепена от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, както и от „Алианс за права и свободи“.
В продължение на почти един месец депутатите водиха ожесточени дебати относно това кой трябва да бъде избран за шеф на парламента. Изборът бе труден, тъй като според последните промени в Конституцията, председателят на Народното събрание може да бъде избран за служебен премиер, ако това се наложи.
Забавянето с избора на шеф на парламента доведе и до забавяне на работата на депутатите.
Наталия Киселова събра 140 гласа на днешното заседание, което беше напълно достатъчно, за да заеме поста. На второ място остана депутатът Силви Кирилов, който събра едва 98 гласа.
Коя е Наталия Киселова
Наталия Киселова е завършила право с Софийския университет „Климент Охридски“, а след дипломирането си записва докторантура в катедра „Конституционноправни науки“. През 2005 г. става редовен преподавател в Юридическия факултет на университета.
Тя е секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев по време на неговото управление между 2012 и 2016 година. Нейното име стана по-познато за обществото през 2021 година след скандала с Петър Илиев, който бе плагиатствал нейна книга.
Наталия Киселова също така често е коментатор по политически въпроси, които са свързани със съдебната система и законодателството.
Кои са заместник председателите на НС
След като работата на парламента най-накрая се отпуши, бяха избрани и заместник-председатели на Народното събрание. Това са:
- Рая Назарян (ГЕРБ-СДС)
- Атанас Атанасов (ПП-ДБ)
- Цончо Ганчев (“Възраждане“)
- Драгомир Стойнев (БСП)
- Хайри Садъков (АПС)
- Николета Кузманова (ИТН)
- Радостин Василев (МЕЧ)
От ДПС на Пеевски не издигнаха кандидат за позицията на заместник-председател. След като най-накрая бе решен въпросът с избора на председател на Народното събрание, може да започне процедурата по връчване на мандати от страна на президента Румен Радев. Първата политическа формация, на която ще бъде даден шанс за съставяне на правителство, е ГЕРБ-СДС. Това е най-голямата партия в 51-вия парламент.
Ако и този път не се сформира стабилно правителство, ще се проведат поредните предсрочни парламентарни избори, които ще бъдат осмите поред. От 2020 година насам България не е имала правителство с пълен мандат. Редица анализатори прогнозират, че фрагментирания парламент няма да може да излъчи правителство, което да бъде достатъчно стабилно, за да се избегнат поредните предсрочни избори.
