Нито Европа, нито хората в нея са готови. Те не са готови да преминат от нивото си на групово поведение с ясно дефинирани врагове към всеобщото щастие на Европа. Просто никой още не е готов и на практика с европейската политика в момента се гърмят патрони, които по-късно биха ускорили процеса значително и ефективно.
За жалост големите началници не са особено отворени за подобни идеи, защото силата им отслабва и имат нужда да привлекат съюзници, които макар значително по-малки по своите мащаби имат помпеща егото на бившите Велики Сили функция.
На практика това е хартиен тигър, който е заседнал в собствената си дупка и не може да помръдне нито напред, нито назад. Всеобщото щастие на Обединена Европа се оказа тотален мираж и днес всички явно или тайно следва да са запознати с този факт.
Егото разбира се не им позволява да вземат по-радикално решение и да реализират истински мерки пряко следствие от по-горния факт. На фона на това, бюджетите за евтина PR сапунка на мечтата Европа растат ли растат.
Комуникацията е покъртителна. Тя просто не е актива, а нещо като полуидиот от екрана, който ти обяснява, че трябва да продрусаш хероин. Той не търпи аргументи. Той не обсъжда. Той мисли вместо теб. Ти слушаш. И купуваш. Информационен рекет.
Всъщност част от PR-ите осъзнаха, че плановете им са прекалено амбициозни и леко дръпнаха спирачка назад до 4-то ниво на интеграция на общностите в ЕС.
Непознаването на хората, част от Европа носи само негативи и колкото и да бъде отричано (докато на хартия се поощрява), ще носи тежки проблеми в средно и дългосрочен план. Курсът е твърде нестабилен и турбуленцията клати европейския данъкоплатец, гражданин или както там искате го наречете, например обществена единица.
И той съвсем нормално не се кефи. Некефещите се стават все повече и макар на съвсем скоро приключилите евроизбори Европа да успя да си спаси задника, то гащите й вече са събути.
Европейската идея на теория разбира се звучи добре, защото европейците ще бъдат по-силни и по-единни заедно. Ако трябва да си говорим с местно невалидно клише, то би било Съединението прави силата.
За жалост нито у нас, нито в Европа нещата се получават така, както бяха смятали теоретиците. Практиката сериозно опроверга хипотезата, че всичко ще бъде страхотно. Защото не беше. Не е.
Реализма и рационалността ни подсказват, че грешим, но сме толкова надути пуяци, че отказваме да признаем грешката си.
Следва да си дадем ясна сметка какво трябва да бъде променено, вместо да бъдем идиотите, които продължават да си блъскат главата в стената и в промеждутъците да стенат от болка. Противното би било просто глупаво.
Анализът е нужен, но реален, а не колкото да кажем, че го правим. Мерките също. Натрупването на грешки само води след себе си негативи и това слага тежък данък на идеята за Обединена Европа.
Към момента данъкът е непосилен за повечето европейци или поне за тези в относително новите страни членки, защото при тях мечтата Европа е най-прясна.
Напълно резонно наблюдаваме и най-голямо разочарование и недоволство в страни като нашата, но и големите началници не правят изключение. При тях просто не е константа, а изборна променлива. При нас за жалост е обратното.
Предефинирането на Европа е нужно. То е неотложна необходимост, ако държим да запазим мечтата, па макар и за по-късен период.
Период, в който ще сме готови и ще живеем достатъчно добре, за да можем да погледнем по-широкообхватно на света, а с това разбира се и ще имаме нужния досег с европейските институции, които се оказват по-далече от Луната към днешна дата.
