Приготвянето на пивко домашно вино е една от най-сложните задачи. Това е цяло изкуство и ако искате да сте запознати с него, то трябва да инвестирате години наред, в които да го овладеете.
Съществуват множество тайни и рецепти, предназначени за винопроизводството, но това съвсем не значи, че всеки, който иска да си приготви вино у дома, не може да го направи.
За да си осигурите ароматна напитка през студените зимни дни, задължително трябва да разполагате с грозде, захар и вода в някои от случаите.
В текста по-долу ще ви опишем стъпка по стъпка как да процедирате, така че много скоро в дома си да имате поне няколко дамаджани, пълни до горе с плодовата течност.
Разбира се, винаги можете да комбинирате няколко рецепти, но това се отнася единствено за хора, които имат богати познания в света на винарството. Експериментът за тях няма да е нещо ново, а по-скоро предизвикателство и забавление.
Различните сортове грозде – какво трябва да знаем за тях
Каладок, Каринян, Сензо, Аликант буше, Гренаш, Мерслан, Пино ноар, Сира, Тана, Темпранило, Тибурен, Марселан – това са основните сортове, които служат за приготвянето на домашно червено вино.
Забравихме да добавим още Каберне фран, Каберне совиньон, Мерло, Мурверд и Кот. Може и да не сте чували за всеки от тях, но със сигурност поне един-два сорта са ви познати.
За бялото вино са характерни най-вече Шардоне, Вионие, Кайлъшки мускет, Поморийски бисер, Дунавски лазур, Юни блан, Тамянка, Мускат отонел, Траминер и други.
С тези сортове грозде се получава най-ароматната плодова напитка, за която всичките ви сетива бленуват.
Това са сортовете, които обикновено съдържат повече захар, а това води до направата на сладко и пивко домашно вино.
Ако все пак решите да заложите на друг сорт, то вероятно ще се наложи да добавите малко захар към рецептата, така че крайният резултат да бъде наистина добър.
Какви са основните стъпки при приготвянето на домашно вино
Преди всичко останало е добре да заложите на хигиената и да обърнете съсредоточено внимание на почистването на всички онези съдове, в които ще съхранявате плодовете.
Препоръчваме ви да ги измиете с вряла вода, тъй като тя ще убие всички микроби и след това няма да имате никакви притеснения за здравето си.
В никакъв случай не ви съветваме да използвате съдове, в които преди това ви се налагало да съхранявате мляко. Дори и да почистите старателно след това, то винаги остават някакви следи от напитката с бял цвят.
Пригответе гроздето, което искате да участва при направата на виното, определено количество захар, което по-рано вече сте изчислили, както и вода, в случай че ви е необходима.
Водата обикновено се добавя, ако сокът на плодовете киселее. Тя обаче успява да промени цялостния вкус на виното и за това ние не ви съветваме да я добавяте към рецептата си, стига да не е крайно належащо.
Събирането и обработването на самата реколта също е важно нещо и вие трябва поне малко да сте почерпили знания за това как е редно да протекат нещата стъпка по стъпка.
В никакъв случай не откъсвайте онези плодове, за които имате съмнения, че не са узрели. Помнете, че те вероятно ще допринесат за онези кисели и натрапчиви нотки, от които се опитваме да избягаме.
След като вече сте откъснали плодовете, постарайте се обработката им да не е след повече от два дни, тъй като рискувате гроздето да се развали и цялата тази суетня, покрай приготвянето на вино, да се изпари за секунди.
След като го оберете и обработете, идва ред на смачкването. Използвайте пластмасов съд или емайлиран.
Вие сами решавате как да го смачкате, било то с ръка, с крак, със специално приспособление или с бутало. Обикновено хората избират онзи вариант, който им създава повече удобство.
Бъдете внимателни, когато пресовате плодовете, така че да не смачкате семките, които придават горчива нотка след това на целия сок.
Изберете съд, който е с широко гърло и след като сте поставили пресованите плодове там, покрийте с кърпа и поставете на място, което да не е изложено на пряка слънчева светлина, но пък да е сравнително топло, така че процесът по ферментация да протече по-кратко.
След като сокът ферментира, на самата повърхност се образува нещо като шапка. Тя трябва да бъде разбивана постоянно, иначе рискувате сокът да се вкисне.
Не след дълго започвате да усещате във въздуха киселеещ мирис и от съда, в който е поставена течността, се чува едно съскане, наподобяващо насекомо. Това е ясен индикатор, че сокът трябва да бъде извлечен.
Премахнете най-горния слой, изстискайте с ръце сока от него и го смесете с останалите. Задължително е филтрирането през марля, така че да се получи колкото се може по-бистра течност.
Чистият сок се поставя в съдове, в които преди това сте решили, че виното ще ферментира. Дамаджаните са перфектният вариант за това, но не всеки ги притежава в дома си.
Ако под ръка нямате някоя и друга стъклена дамаджана, останала ви от дедите, няма нищо грешно в това да използвате обикновени пластмасови бутилки, в които да съхранявате плодовата напитка.
През периода на ферментация и отлежаване е твърде вероятно виното да не се избистри. Това, както и сами се досещате, е проблем, който има своето решение.
Няколко са методите за избистряне, но най-разпространените от тях са желатин или яйчен белтък. Те се добавят към съда с вино, което все още не е бистро.
Това е нашата изпитана рецепта, която се предава от поколение на поколение и никога не е успяла да разочарова никой от нас.
Придържайки се към всяка от стъпките, които сме посочили, ние ви гарантираме, че много скоро на трапезата си ще сервирате най-пивкото и ароматно вино, за което човек може само да бленува.
