Най-важното е всеки родител да знае, че той е първият, най-важният и основен човек, който се грижи за детето си. В резултат на това, семейните консултанти трябва да възприемат и третират родителите с огромна чувствителност и внимание и да полагат усилия да развият партньорска връзка, изградена на доверието и взаимното уважение.
Внимавайте да не преминете границата и да се превърнете в окончателния авторитет като давате отговор на всички въпроси. Понякога проблемите се изправят пред позитивната двустранна комуникация.
Родителите може да се чувстват виновни, че оставят децата си по цял ден на чужди грижи. Поради факта, че те не биха желали да бъдат заклеймени като несериозни или незагрижени, те изпитват нежелание да споделят своите проблеми като родители със специалисти.
Някои родители се чувстват несигурни от посещенията при специалист, защото нивото им на образование може да не е толкова високо. Те може да се чувстват застрашени от професионалния жаргон или терминология или просто да си мислят, че специалистът ще предложи нещо, което те няма да знаят как да направят със своето дете.
Културните различия понякога създават сериозни пречки пред квалифицирания персонал и родителите да могат да осъществят пълноценна комуникация и да разбират предложенията и мотивите на отсрещната страна.
Специалистът може да приеме привидната индиферентност на родителя като липса на достатъчно загриженост, когато, в действителност, всички усилия на двамата партньори са вложени просто да могат да осигурят основните нужни на своето семейство от ден за ден.
Родители с високо професионално развитие и кариера са свикнали с вземането на решения и задаването на посоки. Те може да се чувстват неудобно от това да обясняват, че имат проблем с отглеждането на собствените си деца.
Също така може да се притесняват от ситуацията, в която са поставени в положение на търсещи съвет, при положение, че основно те са тези, които наставляват.
Често е трудно човек да бъде обективен за собственото си дете. Може да е неприятно за родителите да дискутират чувствителни ситуации и да приемат критики или чуждо мнение.
Когато един специалист комуникира с родители, той трябва да може да ги предразположи като индивиди, с конкретни нужди, начин на възприятие и общуване.
Задаване на положителен тон
Родителите винаги трябва да се чувстват уютно, комфортно и добре в тяхното училище за деца. Езикът на тялото на специалиста, неговата усмивка, контактът с очи и приятелското ръкомахане, предпоставят доброжелателност и топлина.
Положителният тон се задава, когато съобщите на родителите някоя добра новина. Те също така оценяват това да чуят какъв напредък е постигнало тяхното дете след като те са последвали съветите и предложенията на специалиста.
Споделяне на информация
В някой случай самите родители търсят помощ от специалист. Конкретни, специфични предложения, уместни с техните нужди, са едни от най-добрите. Подобна информация може да бъде придобита от телефонни разговори, срещи между родителите и специалиста или домашни посещения.
Телефонни разговори
Това предлага на родителите удобството те сами да изберат уговореното време за провеждане на разговора, често в приятната обстановка на дома им, където самите те се чувстват отпуснати и спокойни.
Те могат да насрочат разговора за такъв период от деня, когато децата няма да са пречка и да го прекъсват. Това е идеален вариант за родители, които не могат или не желаят да посещават родителско училище или курсове.
