Коалиционните партньори приеха пакет от антикризисни мерки. Премиерът Кирил Петков определи пакета като „безпрецедентен”, а стойността му е за около 2 млрд. лева. Мерките, около които се обединиха управляващите, са 11.
Бившият зам.-министър на икономиката Никола Янков се надява мерките да бъдат прецизирани и фокусирани върху хората, които имат нужда от подпомагане. Той е срещу раздаване на държавни пари „на калпак” или субсидиране на цени.
„Да се субсидират цени не е най-далновидният подход, защото така се субсидират хората с най-голямо потребление - най-богатите, които нямат нужда от това. Ако субсидирате цените на парното, тока и горивата - вие субсидирате хората с най-голямо потребление”, каза още той.
Проблемът в антикризисните мерки
По думите на Янков по силата на обявените от властта мерки едно заможно софийско семейство със сериозна консумация на парно, например, ще получи няколкостотин лева на месец субсидия от държавата.
„А едно бедно семейство от Северозападна България с няколкостотин лева на месец ще получи 0 или няколко десетки лева субсидия. Това не е социална политика и няма да помогне на хората, които имат нужда от тази помощ”, е неговото мнение.
Енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров обясни, че в целия Европейски съюз се предприемат мерки, особено в енергийния сектор. Принципът във всички държави е чрез социални трансфери. В България обаче не било така.
„Най-уязвимите домакинства получават всеки месец по пощата обикновено чек. Във Франция е 100 евро на месец. В другите страни варира. Тези държави стъпват върху една прецизна дефиниция на енергийната бедност”, поясни той.
Имаме ли решение за енергийната бедност
Според Владимиров България от години отказва да дефинира енергийната бедност. В момента, каза експертът, социалните помощи за енергийно бедни обхващат под 1% от реално уязвимите групи в този сектор.
„Това е целенасочено решение на всяко решение, за да избегне социален конфликт. Трябва някое правителство да има куража да обясни, че е по-важно да се подобри жизненият стандарт на най-бедните и да има достатъчно ресурс за това”, посочи той.
Владимиров беше категоричен, че в цяла Европа не се въвеждат мерките, предприети в България. В ЕС експертът обясни, че те са по-суфистицирани и целят реално да се избегне изкривяване на пазара. У нас държавата пък се намесвала на пазара.
Гостите се обединиха около тезата, че трябва да се мисли за дългосрочно стабилизиране на енергийния сектор в България, но не със субсидия в енергоносителите. Според Янков трябва да се субсидира изграждането на нови мощности за производство на енергия.
„Например, премахване на мораториума за добив на шистов газ в България. Това е един огромен местен ресурс, който ще стабилизира пазара и дългосрочно ще понижи цената на газа в България. Това обаче не се коментира”, подчерта бившият зам.-министър на икономиката.
