Едва ли има човек, който да не си е задавал въпроса „Защо небето е синьо?“. Мистерията около цвета на небесата вълнува човечеството от векове, а това е породило създаването на редица митове.
Отговорът на този многовековен въпрос обаче се появява едва през 19-ти век благодарение на Лорд Релей. Той открива, че слънчевата светлина се пречупва от молекулите в атмосферата, а това пък води до нежния син цвят на небето. Разбира се, това е краткият отговор.
На какво се дължи синия цвят в небето
Макар и децата да рисуват слънцето като жълто, то всъщност излъчва бяла светлина, която съдържа всички цветове на дъгата. Когато тази светлина преминава през атмосферата на Земята, тя се пречупва от малки въздушни молекули.
Този процес е познат още като „разсейване“ (познато като разсейване на Релей). Колкото по-къса е дължината на вълната на светлината, толкова повече тази светлина се разсейва в атмосферата. А синята и виолетовата светлина притежават най-късата дължина на вълната и съответно се разпръскват повече – по тази причина небето се обагря точно в тези цветове.
Защо тогава небето е червено по изгрев и залез
Заедно с въпроса „Защо небето е синьо?“ се появява и питането „Защо не е синьо през целия ден?“. Всичко е свързано с движението на Слънцето.
Когато нашата звезда започне постепенно да изгрява на хоризонта, небето се обагря в розово-червени нюанси. През деня пък слънцето ни огрява отгоре, а когато залязва – отново се оцветява в оранжево-червен цвят. А когато напълно изчезне от полезрението ни – настъпва нежният мрак.
Червено-оранжевите нюанси, в които небето се обагря, се дължат отново на пречупването през въздушните молекули в атмосферата. Когато изгрява или залязва, Слънцето се намина ниско в небето.
В тези положения светлината, която Слънцето излъчва, трябва да измине по-дълго разстояние. По тази причина не можем да видим синьо небе при изгрев и залез – защото атмосферата ни може да пречупи само червената светлина, която има най-голяма дължина на вълната.
Небесата на другите планети
Вида на небето зависи много от атмосферата – нейната плътност и състав. Нито една от останалите планети в слънчевата система не притежава атмосфера като тази на Земята. По тази причина небето на всяка една от тях би изглеждало различно.
Марс притежава атмосфера с ниска плътност и високо количество прахови частици. По тази причина небето на тази планета би изглеждало по-скоро бледожълто. Луната, друг обект в близост до Земята, има изключително тънка атмосфера и слънчевата светлина не може да се разсее – по тази причина небето там е черно, независимо дали е ден, или нощ.
