Изкуството е създавано, за да вдъхновява и да обогатява човека. Нечие изкуство може да бъде средство за подражание на трудовете на много млади хора и това става масово явление сред големи франчайзи в литературата, киното и видеоигрите.
Малко момиче от големия град, което израства с книгите за „Хари Потър“. Години наред крехкият живот се върти около магии, фантастични същества, проклятия и млади магьосници, в които тя се припознава и намира утеха.
Не след дълго то се влюбва в своя любим герой и започва да създава истории, в които образът е различен от това, с което масовият читател се сблъсква. Неговият герой е романтичен, готов да направи всякаква любовна магия, за да пробуди една истинска любов.
Фенфикшън културата не е от днес – тя е все по-масово явление и средство за комуникация между съмишленици и неразбрани гении на тийн изкуството.
Изкуство, създадено от изкуството
Обикновено вглъбени в собствените си мисли и мечти, фендъм (“fandom” –“fan” + “kingdom”) обществото е група от хора, които изповядват едни и същи емоции по дадена поредица от филми, книги или игри, създавайки свои собствени сюжети. Това са ентусиасти, които се събират в онлайн пространството или навън и изговарят всичко до най-малкия детайл.
Те създават теории, конспирации, гадания за това какво се или какво ще се случи с техния любим герой и дали за него се очертава една положителна сюжетна линия или трагичен финал. Това, което създават те е предназначено за техните съмишленици и несъгласувано с истинските автори.
Пример за това може да бъде една известна конспирация относно взаимоотношенията на Драко Малфой и Хърмаяни Грейнджър. Въпреки, че двамата герои се ненавиждат, запалените фенове виждат романтични проблясъци и искри между представителите на Слидерин и Грифиндор.
По тази конспирация съществуват различни скици, стихотворения, поеми и сценарии за взаимоотношенията между двамата герои. Такива групи можете да откриете навсякъде в социалните мрежи – Twitter, Tumblr, FictionPad, Wattpadd и т.н.
Тези фенове могат да бъдат както тийнейджъри, така и хора на зряла възраст. Тук сексуалната ориентация, полът, расата и възрастта нямат значение, а единствено споделената любов към книгата/филма/играта/комикса.
Фендъмите идентифицират себе си като своя любим герой. Той е тяхна сянка, начин на общуване в обществото, начин на обличане и начин на изразяване на емоциите.
В своя свят те бягат от реалността, която е скучна за тях и се отдават на едни фантастични сюжети, в които те са в центъра, притежават свръхестествени сили и се държат по начин, по който реалността няма да ги приеме. Тяхното участие в културата е активно и е израз на индивидуалност и свобода на въображението.
Поводите, заради които се създават фенфикшъни много често са смъртта на любимия герой или неговите любовни пориви. Сюжетът възкресява персонажа, а тъгата пробужда креативността.
Загуба на границата
Много често, особено при по-лабилните деца и тийнейджъри, това вглъбяване във въображаемия свят може да бъде нездравословно и да отключи социална дистанцираност. Често срещан психологически феномен е парасоциалната зависимост, която се изразява към чувство за привързаност към фикционален персонаж или към човек, който дори не Ви познава.
Ако група от хора не споделят мнението на фендъмите, много често това може да ги агресира и да доведе до основаването на хейт кампании и кибертормоз. Постоянното проучване на фикционалния свят или интензивната интернет комуникация може да накарат човек да загуби интерес към своите близки, да се демотивира в училище и това да повлияе на оценките и т.н.
Реалната самооценка се изгражда на базата на това, дали си истински фен или не. При ограничен достъп до информация може да се отключат симптоми на депресия, тревожност и липса на връзка с реалността.
Фендъмите могат да бъдат прекрасни и креативни хора, споделящи един и същ идеал и създаващи нови и интересни светове. Но не винаги психиката може да устои на изкушенията около персонажа и това може да доведе до опасни обсесии и загуба на идентичност.
