2023-та - годината, която влезе в историята на България с тежестта на своите политически решения, недомислици и не на последно място, с мъглата на реалполитиката, която обгръща всяко действие на властта.

Началото беше повече от обещаващо – нови лица, нови обещания, нови идеи. Но както всяка история, разказана от театъра на българската политика и тази скоро премина в режим на повтаряща се драма.

Реалполитиката е нещо като шахмат за възрастни – игра на стратегии, ходове и контраходове, където понякога се жертва пешка заради по-голяма цел. И в тази игра, българският политически елит показа, че умее да жертва не само пешки, но и цели фигури, без да мигне.

Погледнем ли към икономиката, виждаме картината на полу-замразен статус куо. Проекти, които трябваше да бъдат двигател на растежа, се оказаха пленници на бюрократични лабиринти.

А инфлацията? Тя се превърна в непредвидения гост на всяка трапеза, където обикновеният българин се чуди как да съчетае доходите с нарастващите разходи.

Външната политика не беше по-различна.

България, изправена пред дилемата на своите евроатлантически приоритети и историческите си връзки с Русия, не се различаваше от като акробат на въже. Стъпка напред, стъпка назад, в търсене на баланс, който често изглеждаше недостижим.

Но може би най-голямото разочарование беше вътрешната политика.

Политическата сцена се превърна в арена на лични амбиции, където идеологиите и принципите често бяха забравени. Коалициите се създаваха и разпадаха със скоростта на светлината, а българският народ беше оставен да наблюдава този театър на абсурда, без да има реална възможност да повлияе на сценария.

В края на годината, остава усещането за пропуснати възможности, за политиците, които играят игрите на мощта, забравяйки за онези, които ги поставиха там – хората.

Реалполитиката в България през 2023 беше като маратон без финална линия – безкрайно тичане в кръгове, в търсене на изход, който все не се появяваше.

И така, докато политическите игри продължават, обикновеният българин остава да се бори със своите ежедневни проблеми, често чувствайки се забравен от тези, които трябваше да бъдат неговите защитници.

Може би, 2024 ще бъде годината, в която ще видим промяна. Или пък, тя ще бъде още една година на разочарования. Времето ще покаже.