Заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години. Това заяви консултантът по здравните въпроси към Столичната община Проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му донякъде сме се върнали на предпандемичните нива.
„Обясненията са три. Първо, занемарена антибиотична политика и не се лекуват с най-правилните антибиотици. Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация.
Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи.”, каза здравният експерт.
Ръст на случаите на скарлатина и варицела
Проф. Кантарджиев посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения. Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето, допълни той.
Професорът обясни, че скарлатината не се влияе от ваксини и преди антибиотиците стрептококите били най-смъртоносната бактерия. Той препоръча да се направи скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта.
НСИ излезе с проучване, че 15% от младежите между 15 и 29 години не учат и не работят. Според HR експерта Мария Стоева образованието в България все още не е толкова скъпо, че да отказва студентите.
"Рядко те са причината да не навлизат в образованието. Друг е въпросът как младежите могат да се издържат през това време.
С почасова работа е възможно да се съвместява ученето, но невинаги един студент може да се издържа с нея. Около половината от тези 15% са под линията на бедност, така че това може да бъде причина да не учат, но защо да не работят?
Тези проценти са добра новина, защото бяха повече, а освен това мисля, че ще спадат. Преди 10 години всеки четвърти млад човек не учеше и не работеше. Бяхме първи, сега сме пети в Европа, но се движим в правилната посока", заяви тя.
Кое е най-щастливото десетилетие за българите
Стоева смята, че при поколението Z възнаграждението се нарежда на пето място по важност.
"Те искат да се развиват бързо в кариерата си. Искат добра организационна култура и възможности за учене. Те са фенове на 15-минутното учене.
Обикновено работодателите, които страдат от константна липса на кадри, отварят вратите си за млади хора и ги обучават. Другите търсят по-скоро опитни хора. При този широк пазар на труда обаче, някой да остане незает, е трудна задача.", подчерта експертът.
