Казват, че внуче се обича най-силно. Това съм го чувала от моята баба, от други баби и в този ред на мисли, съм склонна да повярвам на тази толкова искрена бабина теория.

Красотата на тези семейни отношения може да бъде пренесена в поезия и показана на света в своята най-чиста форма. Днес фокус на нашата статия ще бъде четвъртата стихосбирка на инфлуенсъра и предприемач – Радослав Мавродиев. Стихосбирката носи името „От баба и внуче“ като дар на своите читатели от силната и непоклатима връзка между две поколения с обща кауза.

Да се пише поезия е призвание, което не всеки може да притежава, разбира се, като всяка една частица от общото цяло, наречено „изкуство“. Стихосбирката идва, като подарък за 70-годишния юбилей на бабата на Радослав Мавродиев – Диана Мавродиева – жена, потопена през целия си живот в света на стиховете и магията на словото.

Идеята идва насън и много скоро след това е реализирана. Ние от Gradski.bg подкрепяме всички хора, отдадени на своите таланти и ги насърчаваме към едно постоянно любопитство, и смелост за развитие и създаване на красота под всякаква форма. Останете още малко с нас, за да разберете повече за стихосбирката „От баба и внуче“.

Любимите стихотворения, събрани на едно място

Освен, че споделят силна роднинска връзка, Радослав Мавродиев и Диана Мавродиева биват обединени и от дарбата, да пишат поезия. Закърмен още от дете от поетичните текстове на своята баба, в по-късен етап от своя живот, Радослав издава свои стихосбирки, като първата излиза през 2021г.

Следват още три през останалите години, родени от амбицията и таланта на младия творец. „От баба и внуче“ е четвъртата стихосбирка на автора и тя е по-различна от предишните.

Тя обединява част от най-любимите стихотворения на Радослав от последните му три стихосбирки с избрани произведения на неговата баба, създавани през различни периоди от живота ѝ. Всеки от двамата сам подбира творбите, с които иска да участва.

Корицата също се отличава от всички предишни издания на автора – по-разчупена, цветна и лична. Тя е създадена от приятелката на Радослав– Деница Колева.

Два погледа, отправени към живота

Книгата не е голяма по обем, но е изпълнена със смисъл. В лявата страна са побрани стихотворенията на бабата, а в дясната – тези на внучето.

Така читателят вижда два различни житейски погледа и опити, поставени един до друг. В стиховете на бабата присъстват миналото, натрупаните спомени, телесните болки и размислите за края на житейския път.

Радослав, от своя страна, пише за първата раздяла, любовта, природата, мечтите, успеха и бъдещето– всички вълнения на едно ново поколение, обединени под крилете на думите. Различните житейски пориви и преживявания на две различни поколения се срещат тук, в една стихосбирка и именно това е едно от най-красивите нейни послания- във всеки етап от живота си мислим, чувстваме и творим различно.

Независимо от възрастта обаче, чрез думите можем да се разбираме, да бъдем по-близки и да оставим частица от себе си след нас.

Поезията като лична мисия

В първата си стихосбирка Радослав събира 36 произведения, а във втората– 64. С всяка следваща книга, той се стреми да надгражда и да увеличава броя на стихотворенията си.

Неговата цел за следващото авторско издание, е то да бъде значително по-мащабно и да съдържа двойно повече творби спрямо предходната му самостоятелна стихосбирка.

„От баба и внуче“ е специално отклонение от тази последователност– един своеобразен знак по пътя му и книга, посветена на семейството. Тя не е създадена с търговска цел и не се предлага за продажба- авторът предпочита да подарява екземплярите на близки хора и приятели.

Макар поезията в България рядко да получава вниманието, което заслужава, той продължава да пише. За Радослав, това е един красив начин, да изразява преживяванията си, да съхранява важни моменти и да оставя след себе си нещо истинско, и значимо.

Стихосбирката напомня колко е важно да прекарваме повече време с бабите и дядовците си, да слушаме историите им и да пазим техните спомени. Понякога най-ценният подарък не се купува. Той се създава заедно.

Думи на редактора

Твърде е малко мястото на съвременната българска поезия днес в сърцата на хората. Твърде много усилия понякога се изискват, за да извърнем поглед поне за миг, за да прочетем нещо, различно от месечен отчет, счетоводна разписка, трудов договор или оферта за бъдещо фирмено партньорство.

Словото пристига във всеки един съзнателен живот, но само определен процент от обществото го използва като своя суперсила. Когато словото се превърне в призвание, няма сила на света, която да разклати със своя стихиен вятър стеблото, което пази ревностно уюта на думите, тяхната магия и тяхната отличителна мека светлина.

Словото е за всички поколения- няма разграничителна линия, която да разделя думите за млади и стари. То е обединяващия оазис на мечтите, вълненията, които ни будят в късната вечер и ни държат с широко отворени очи за красотата, и паралелните невиждани вселени.

Ние от Gradski.bg пожелаваме безброй успехи на Радослав Мавродиев и дълъг, спокоен живот както на него, така и на неговата баба. Вдъхновявайте и не спирайте да се вдъхновявате!