Преди няколко дена едно предложение от група депутати отново разпали страстите в нашето общество.
Този път темата бе така нареченото споделено пътуване – практика, при която напълно непознати хора пътуват заедно към една дестинация и споделят разходите си за гориво.
В предложението за изменения в Наказателния кодекс, което беше подписано от 15 депутати от ГЕРБ, се предвижда затвор от 3 до 5 години за „нелегален обществен превоз“ и до 10 години при по-сериозни нарушения.
Десетки хиляди хора се притесниха, че това може да е насочено и към тяхната практика да пътуват споделено, и че това е още един опит на държавата да регулира сектор, който работи достатъчно добре и без нейната намеса.
Затвор за споделено пътуване няма да има – само за нелегални превози
В крайна сметка експертите успокоиха обществеността, обяснявайки, че промените в Наказателния кодекс целят да санкционират нелегалния обществен превоз, а не споделеното пътуване.
Каква е разликата? Нелегалният превоз се прави с цел печалба и той подбива лицензираните автобусни превозвачи. Споделеното пътуване има за цел подялба на пътните разходи, най-вече тези за гориво.
Редица шофьори дори споделят, че в повечето случаи не печелят нищо от това, а дори покриват остатъчния си разход за гориво.
Магдалена Милтенова, председател на конфедерацията на автобусните превозвачи, заяви, че споделеното пътуване не е предмет на регулация, тъй като в класическата му форма то се прави с цел подялба на разходите за гориво и че при него не се генерират приходи. Тя посочи, че целта на промените са насочени към нерегламентираните превози.
Какво всъщност представлява споделеното пътуване
Развитието на социалните мрежи направи споделеното пътуване изключително популярна практика у нас, но истината е, че тя отдавна се прилага в страните на Запад.
В социалната мрежа „Фейсбук“ съществуват десетки групи, чиято основна цел е да събере на едно място хора, която имат обща посока на пътуване – най-често това е маршрут от или до столицата София.
Ивайло Христов редовно пътува от София до родния си град Шумен и е от шофьорите, които са привърженици на споделеното пътуване. За него печалба от тази дейност не може да има, тъй като цените са прекалено ниски, а пътниците са ограничен брой.
„Идеята на споделеното пътуване е да се споделят пътните разходи за гориво, така че пътуването да излезе по-изгодно за всички. В крайна сметка, ако един човек пътува сам с колата си или с други 4 човека, автомобилът ще изразходи почти едно и също количество гориво“, твърди Ивайло.
„Целта на споделеното пътуване в никакъв случай не е печалба – повечето шофьори имат фиксирана цена, която е близка до тази на автобусните превози, а често и по-ниска от тях. Разбира се има и тарикати, които се опитват да сложат по-висока от средните цена, но те бързо биват осмивани от останалите пътуващи. Никой не ги взима на сериозно.“, разкрива той.
Според него основната идея е да се покрият разходите за гориво, но споделеното пътуване има и още една важна функция – тя създава социални контакти и позволява на група непознати хора да се опознаят и да завържат приятелства.
„Това е прекрасен начин да се създадат нови контакти, да се завършат приятелства и да се запознаете с някой нов и интересен човек“, смята Христов.
Освен него, немалко шофьори също споделят, че предпочитат да пътуват с компания, тъй като това прави самото пътуване по-приятно, а и безопасно – така се намалява рискът от заспиване на волана.
Към тези предимства Ивайло посочва още – при споделеното пътуване често шофьорът взима пътниците от адрес и ги оставя на адрес.
Освен това не ви се налага да спирате във всеки град по маршрута, каквато често е практиката при автобусните и железопътните превози, а и може да спрете където и когато поискате.
Споделеното пътуване, според него, има огромна почва у нас и тепърва ще става все по-масово, а всякакви опити за регулация най-вероятно ще претърпят провал.
