Днес се навършват 152 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски. На този ден през 1873 година Левски е обесен от турските власти в покрайнините на град София. Годишнината ще бъде отбелязана както днес, 18 февруари, така и утре – 19 февруари с военни и общоградски ритуали в цялата страна.

Възпоменателна церемония ще бъде изпълнена днес в родния град на героя – Карлово. Ще участват представителни формирования и военния духов оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Церемонията ще започне в 18:00 ч., а по-рано през деня ще бъде проведено общоградско паметно шествие.

Историческата възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“ ще се състои днес на площад „Гина Кунчева“ в столицата в 17:00 ч.   

Поставяне на цветя и венци на паметни плочи, посветени на Апостола, ще бъде направено в множество населени места в страната.

Националният военен университет във Велико Търново, носещ името на националния герой, е подготвил множество събития, чрез които да се отбележи годишнината от обесването на Васил Левски. Дейностите, предвидени за отбелязване на 152 години от смъртта на Апостола, включват полагане на цветя и венци в знак на признателност. Организиран е също и поход на курсанти до Къкринското ханче, където съвместно с Община Ловеч също ще бъдат положени венци и цветя.

Апостол на свободата

Васил Иванов Кунчев, познат под прякора Левски, е български революционер, борец за свобода и идеолог на българската национална революция. Той участва в Първата българска легия (1861 – 1862), където всъщност печели името Левски – заради неговата лъвска храброст и ловкост.

Именно от Георги Раковски, основателя на Първата българска легия, Васил Левски възприема идеята за необходимостта от чети, които да вдигнат народа на въстание. В периода между 1868 – 1872 година създава Вътрешна революционна организация. През зимата на 1868 година той започва своята първа обиколка по българските земи, за да разбере какви са условията и възможностите за подготовка на въстание, което да доведе до освобождаване от турското робство.

През 1869 година взема участие в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, където се опитва да убеди българските емигранти, че е необходима вътрешна организация на народа. След като се разочарова от неуспеха си, през 1870 година се връща в България и започва да организира изграждането на комитетска мрежа, която да обхване цялата страна.

До залавянето му от турските власти се стига през 1873 година, но преди това има множество събития, които карат османските власти да направят разкрития, които впоследствие водят до обесването на Апостола край София на 18 февруари 1873 г. На 26 декември 1872 година Левски тръгва към Велико Търново от Ловеч заедно с Никола Цвятков. Двамата срещат турски конен патрул на пътя извън Ловеч. Турците разпитват накъде са се запътили и не остават удовлетворени от отговора.

На 27 декември Дяконът е заловен в Къкринското ханче. Има множество теории, че Васил Левски всъщност е бил предаден на турските власти и именно това е довело до залавянето му. Предполага се, че до злощастните събития се стига след продължителни разследвания и разпити. Някои изследователи смятат, че не е един предателят. Сред най-често спряганите имена а свещеноиконом Кръстю Никифоров (познат като поп Кръстю) и Марин Поплуканов, председател на Ловешкия комитет.