Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева се срещна с Райнер Бекедорф, държавен секретар на Министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите на федерална провинция Долна Саксония, в гр. Хановер, Германия.
По време на срещата Вергиния Кръстева изтъкна, че страната ни ще настоява за справедливи нива на обвързаната подкрепа в рамките на новата Обща селскостопанска политика след 2020 година.
Само така ще може да се предотвратят спадовете в развитието на сектори като „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, които са сред особено уязвимите в селското ни стопанство.
Заместник-министър Кръстева подчерта, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства.
При направените до момента анализи, прогнозите са, че ако се запазят съществуващите нива на производство няма да има изкривяване на пазара.
Поради това, че именно тези сектори изпитват значителни затруднения, в сравнение с другите се налагат да получат правилната и навременна подкрепа.
Зам.-министърът посочи, че се предвижда намалението на цялостния бюджет на ОСП да бъде с около 5%, а при обвързаната подкрепа се получава спад до 25%.
40% от работниците са в тези сектори
Около 40% от хората, които са заети в сектор земеделие в България, са ангажирани именно в тези два отрасъла.
Липсата на обвързана подкрепа или недостатъчният й размер би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието, алармира Кръстева.
Специфично за тези два отрасъла е и това, че тук се изисква значително повече работна ръка, като в това число влизат и сезонните работници.
По този начин се помага и на нискоквалифицирани работници в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени, да подпомогнат намирането на работа.
Райнер Бекедорф напълно се съгласи, с това, че обвързаната подкрепа има социално значение и е начин за стабилизиране на доходите на селските стопани.
Как ще преминем към „зелена архитектура“
Сред темите, които бяха обсъдени, беше и тази за т. нар. „зелена архитектура“.
Постигнато беше съгласие, че за да се подобри ефектът от прилагането й, трябва да се акцентира не върху задължително-санкционния механизъм, а върху доброволния характер на осъществяване на екологичната политика.
