Местните избори потвърдиха парламентарното статукво

Следизборната нощ остави причудлива смесица от впечатления. В хармония с очакванията загубили изборите нямаше. Дори глуповато лъчезарният Жорж се похвали с успехи в Приморско, Елин Пелин и още, и още... С повечко наглост би си приписал и успеха на Софиянски. В края на краищата избраният в Приморско стар нов кмет Димитров е получил от Ганчев точно толкова подкрепа, колкото и Софиянски.

Социолозите безпомощно се суетяха около измислената тема за ниското участие. Някои от тях ползват привилегията да припечелват от суетата си. Но да се злоупотребява с привилегии не е разумно. Винаги има риск да ги загубиш. Всъщност участието бе възможно най-нормалното за местни избори. Гласуваха 3 558 728 избиратели. Това число представлява 84% от гласувалите 4.3 млн. на последните парламентарни избори.

Уместно е да се припомни, че на местните избори през 1995 гласуваха 3.9 млн. избиратели - само 75% от явилите се 5.2 млн. на предходните парламентарни избори от 1994 г. Логично беше по-скоро да се обсъжда по-високата от очакваната активност и нейните причини. По-високо е участието на село и неочаквано ниско – само в големите градове.

Интересът към представянето на партиите не би могъл да бъде удовлетворен. Дългата процедура за определяне на 1695 резултата от избори за кмет на кметство, 262 резултата от избори за кмет на община и 262 резултата от избори за общински съветници прави бързите оценки невъзможни.

Да не говорим за изпреварващите. Те не могат да бъдат други освен съчинени. Това е добре за политиците, защото дава свобода на интерпретациите. Едновременно с това обаче им спестява истината или поне тази част от нея, която не е толкова удобна. Например, защо са със 100 хиляди по-малко гласоподавателите на ДПС? Или - защо гласовете на евролевицата, БСДП и ОБТ на много места са разделени.

В таблицата по-долу са направени условни оценки за разпределението на подадените гласове за основните коалиции, представени в парламента. Използвани са резултатите от изборите за общински съветници:

• в реда “СДС и коалиции” са сумирани гласовете за всички коалиции, регистрирани в общинските избирателни комисии, в които участва СДС;
• в реда “Народен съюз и коалиции” са сумирани гласовете, подадени за всички коалиции с участието на НС освен вече отчетените на предхождащия ред.

Важно е да се отбележи, че веднъж преброени гласове не се сумират повторно. При 3 252 600 действителни гласове може да се пресметне, че за листите, свързани с парламентарното мнозинство, са подадени около 40% от гласовете, а за опозицията - около 30%.
ДПС е получило за регистрираните самостоятелно листи 198 000 гласа (6%).

Ако към тях бъдат добавени коалициите, в които не участват СДС и НС, се вижда, че малко повече от 6% от избирателите са подкрепили движението. За листите на евролевицата са подадени 214 000 гласа, но от тях 10 000 са в съвместни листи с ДПС.

Забележимо е значителното отдръпване на традиционни гласоподаватели от ДПС. На последните парламентарни избори ОНС е получило 323 000 гласа. Намаляването на гласовете за ДПС не може да се обясни с неучастие. Възпроизвеждайки повече от 85% от подкрепата, получена на парламентарните избори, евролевицата е пропуснала да добави към тях получените от социалдемократите от ОБТ и БСДП самостоятелно около 71 000 гласа (повече от 2%).

За парламентарно представените партии и близките им съюзници са подадени 85% от действителните гласове. При такава структура на вота няма никакви основания да се оспорва съществуващото парламентарно статукво. Сред негласуващите преобладават най-вероятно гласоподаватели, които при парламентарни избори биха подкрепили в по-голямата си част мнозинството, а като цяло - съществуващото съотношение на силите.

В София например действителните гласове са 390 000 - с 250 000 по-малко от гласувалите през 1997 г. При отсъстващата интрига никой не беше особено мотивиран да избира.

За разлика от Стара Загора и Бургас - но от тамошните вълнения в студиото на централната телевизия се почувства само болката. Липсваха основните действащи лица - избраните кметове. Все пак, макар и отсъстващи, Калчев, Желев и Костадинов бяха най-често споменаваните имена.

Любопитно би било да чуем лично от всеки повече за плановете или политическите му изкушения. И най-вече е редно да се запитаме: дали сред тях някой би си пожелал политическата съдбата на Рудолф Шустер*?

Всичко останало са детайли на статуквото.

*Рудолф Шустер е новият словашки президент. Като кмет на Кошице заедно с кмета на Банска Бистрица основава Партията за гражданско съгласие, партньор на управляващата десноцентристка коалиция, водена от Дзуринда. В началото на тази година като кандидат на парламентарното мнозинство спечели президентските избори.