Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви новите задължителни интервенционни курсове за българската ни валута – лев. Хърватската куна също се сдоби с нови курсове след като двете страни бяха въведени официално в т.нар. „чакалня“.
България и Хърватия вече официално са допуснати до общата икономическа кръвоносна система - валутния механизъм ERM II. Според икономистите-експерти, тази зона е известна по-скоро като „чакалнята“ за еврозоната.
Какво сочат цифрите
Интервенционните курсове влизат в сила още от днес, 13 юли 2020 г. ЕЦБ съобщи, че най-ниският обменен курс на лева може да падне до 1,66246 лева за 1 евро, а най-високият - 2,24920.
В момента левът е фиксиран на сравнително средно ниво от 1,95583 лева за 1 евро. Задължителната ставка за интервенция са взаимно договорени по общо съгласие между институциите, отговорни за това – ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ).
Хърватската народна банка също е направила такава договорка в съответствие с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки на ЕС извън еврозоната.
Споразумението договаря оперативните процедури за механизъм на обменния курс на третия етап от Икономическия и валутен съюз. Централните курсове в евро и ставките за задължителна интервенция за датската крона засега остават непроменени, се казва още от доклада на ЕЦБ.
Коронавирусът и влиянието му върху заплатите на хората
Пандемията от коронавирус повлия най-вече върху печалбите на компаниите като успя да ги разкъса на по-обширни периоди. Поради това, към този момент може би е повече от идеален момент, в който да се осъществи повишаване заплащането на служителите на фирмите.
Тази логика може да изглежда абсолютно налудничава, но към този момент фирмите наистина имат възможност да го направят. Авиокомпании и вериги за сандвичи по сходен начин предупреждават за по-нататъшни евентуални съкращения, а заплатите на безброй работници бяха намалени от работодателите, стремящи се да спестят някакви средства.
Правителствата трябва да плащат на предприятията, за да запазят персонала. Естествено, всяка монета има своите две страни и както има компании, които се сринаха, така има и такива, които спечелиха много.
Онези, които успяха да се стабилизират достатъчно, сега могат да си позволят да мислят за някакви бъдещи финансови успехи след удара на COVID-19.
Според експертите, печелившите в момента са най-вече хората, които през последните години са се ангажирали да „изграждат по-добре“. Техните корпоративни акаунти в Instagram вероятно излъчват обещания да направят повече за справяне със системните расови неравенства след смъртта на Джордж Флойд, например.
