Излекуван от COVID-19 обаче може да има симптоми на болестта до 6 месеца. Това обясни в ефира на NOVA пулмологът проф. Коста Костов.
По думите му близо 97% от пациентите, които са изписани след като са прекарали тежка или пък много тежка форма на COVID-пневмония, страдат от най-различни симптоми, които са не по-малко от 5, средно около 14.
„Най-сериозните оплаквания, които остават при болните след COVID, са оплакванията от дихателната система. Тя е прицелният орган на болестта.”, обясни проф. Костов.
„Проучванията сочат, че не по-малко от 50% от пациентите имат един или повече симптоми до към шестия месец”. – добави веднага след това той.
Има ли пациенти с обратен сценарий
„Оказва се, обаче, че имам пациенти без особени оплаквания, но когато им се направят изследвания се установяват дискретни трайни промени в дифузионния капацитет и в съпротивленията на дихателната система.
Оптимист съм и се надявам по-голямата част от пациентите да преодолеят тази симптоматика”, коментира професорът.
Той коментира още, че в Западна Европа случаите на COVID-19 нарастват с 2 до 6 пъти сравнение с пролетта, но смъртността пък е спаднала с 3 до 6 пъти.
„Смъртността в целия свят спада и това е най-оптимистичното.”, обясни проф. Костов.
Според него, това се дължи на по-доброто познаване на болестта и усъвършенстването на терапевтичните протоколи.
„През пролетта смъртността в интензивните звена беше 70%, сега е 30%. В България, обаче смъртността леко нараства. Считам, че тук в болниците влизат много по-тежко болни”, коментира пулмологът.
Коя е основната причина за новия бум
Основна причина за разрастването на пандемията последните седмици е началото на учебната година, смята още проф. Костов. Въпреки това той е на мнение, че малките деца трябва да продължат да ходят на училище.
„В момента е взето балансирано решение с това, че по-малките останаха на училище, по-големите са онлайн. Малките деца биха изживели много тежък стрес, ако ги затворим. Те трябва да ходят на училище”, смята професорът.
Сериозен недостиг на персонал
За остър недостиг на медицински сестри предупреждава проф. д-р Христина Милчева от Тракийския университет. Тя заяви притеснена, че в условията на пандемия рискът от липса на медицински работници се увеличава.
„По последни данни в здравната ни система не достигат около 30,000 медицински сестри и 4,000 акушерки. Не можем да постигнем европейското съотношение между лекар – сестра”, посочи още проф. Милчева.
Тя беше категорична, че в условията на пандемия този недостиг се усеща най-осезаемо.
„Средната възраст на медицинските сестри е 53-55 г. По-голяма част работят и след пенсиониране. Настоящите условия налагат те да се включат в грижата за пациентите”, добави още професорът.
