Бомбените заплахи са нещо, което ни се случва за пръв път. Трудно е да предвидим как ще реагират различните категории хора.
МВР и останалите компетентни органи ни уверяват, че са предприети всички необходими мерки, за да не се случи нещо, защото вероятността да е едно на хиляда – не можем да си позволим такъв риск.
Надявам се да не се уплашат много хората. Това заяви съветникът на премиера Гълъб Донев проф. Александър Маринов в коментар може ли така създалата се ситуация със сигналите за бомби, да създаде проблеми за изборния ден.
Все още няма достатъчно данни за мотивите
„Но четох изявление от МВР, че са по следите на може би част от хората, подали сигнали за бомби”.
Професор Маринов коментира и предстоящия вот и въпроса дали отношенията между първия и втория са ключови са сформирането на кабинет?
„Каквито и думи да използваме, за да характеризираме отношенията между първия и втория – които и да са те на вота – те са слаби. В тази конфигурация без едната от двете големи сили много трудно ще може да се сформира правителство.”, посочи той.
„Въпросът защо здравноосигурените лица доплащат хиляди за спешна операция да го отправим най-сетне към управляващите. Това е трагедия.
Най-бедната страна в Европа наказва своите граждани да плащат най-много, когато са болни. 50% от общите разходи са от джоба на пациента. Шумим за надценката на хранителните продукти, а за това – не. Абсолютно нехайство от страна на държавата.”, поясни д-р Виткова.
Ще има ли увеличение на здравноосигурителната вноска трябва да се увеличи
„Трябва да има ясни правила и регламенти кое колко струва. Едно и също медицинско изделие струва различно в болниците. Причината е, че лечебните заведения се снабдяват с продукти от много места.
На въпрос кой решава каква част от разходите за дадена операция се поемат от НЗОК и каква от пациента, лекарят каза следното:
„Касата е преценила, че толкова може да плати с парите, които разполага. Оттам насетне е работа на медицинския екип дали ще успее да направи операцията с това, което осигурява НЗОК. Почти винаги се изисква доплащане от пациента.”
По думите ѝ е много важно какви закони ще приеме новият парламент, за да може да бъдат поети подобни разходи с обществени средства.
„Да, доплащане ще има, но то трябва да бъде в рамките на разумното. Не най-тежко болният да плати най-много. В западните страни под 10% от общите разходи се доплащат от джоба на болния. Във всяка клинична пътека трябва да бъде разписано какво покрива касата”, заключи бившият здравен министър.
