Здравословната увереност в себе си е детската броня срещу предизвикателствата в света. Децата, които знаят своите слаби и силни страни и се чувстват добре със себе си се справят по-лесно и по-бързо с конфликти и са по-устойчиви на негативен натиск.

Те се усмихват по-често и се наслаждават на живота. Тези деца са реалисти и по принцип оптимисти.

За разлика от тях, децата с ниска самооценка често виждат в предизвикателствата източник на голямо безпокойство и фрустрация. Тези, които мислят зле за себе си трудно намират решения на проблемите.

Ако се отдадат на самокритични мисли като „Аз не съм добър” или „Не ме бива в нищо” те могат да станат пасивни, отдръпнати от света и депресирани. Когато се изправят пред ново предизвикателство, автоматично казват: „Не мога”.

Какво е самоуважението

Самоуважението е подобно на самооценката – как една личност оценява себе си. Това може да се променя ден за ден или година за година, но като цяло самоуважението се формира в ранното детство и се развива докато не станем възрастни.

Самоуважението може също така да бъде дефинирано като чувството да бъдеш обичан и способен. Едно дете, което е щастливо от дадено свое постижение, но не се чувства обичано, може в крайна сметка да страда от ниско самоуважение.

Също така това може да сполети и дете, което е обичано, но се чувства несигурно за своите способности. Трябва да има баланс.

Затова е добре родителите да помислят за развитието на самоуважението на своите деца още в ранната им възраст. Децата пробват, провалят се, пак пробват, пак се провалят и накрая успяват.

Така те развиват идеята за собствените си способности. В същото време, те създават своя собствена представа, основана на взаимодействието с други хора. Тук намесата на родителите е ключова.

Признаци на здраво и нездраво самоуважение

Самоуважението се променя с времето и възрастта на децата. То често се мени, защото на него се отразяват опита и новите възприятия на детето.

Деца с ниско самоуважение може да не желаят да опитват нови неща и може да говорят негативно за себе си: „Аз съм глупав/а”, „Никога няма да се науча да правя това” или „Какъв е смисълът? На никой не му пука за мен.”

Те могат да показват склонност към фрустрация, да се отказват и предават лесно или просто да чакат някой друг да поеме инициативата.

Децата с ниско самоуважение виждат временните пречки като постоянни и така чувството им за песимизъм надделява. Това поставя децата под риск от стрес и проблеми с психичното здраве, както и реални трудности при решаването на проблеми и задачи.

Децата с високо самоуважение изпитват радост от взаимодействието с другите. Те се чувстват удобно в социална среда и се наслаждават от груповите дейности, както и от индивидуалните такива.

Когато изникнат предизвикателства, те работят усърдно за намирането на решение и могат да изразят несъгласието си, но без да омаловажават себе си или друг.

Например, вместо да казва „Аз съм идиот”, едно такова дете ще каже „Не разбирам това”. Те разбират и осъзнават собствените си силни и слаби страни и ги приемат като при тях чувството на оптимизъм надделява.