Преди две години, авторите на детски филмчета, разпространявани в кината, изрично споменаваха, че в процеса им на създаване не фигурира намеса на изкуствен интелект (AI). Това се забелязва от сравнително малка част от зрителите, тъй като малцина остават до края на самия филм, а именно до изтичането на кредитите (End credits) или по по-разбираем начин казано, "надписите на края на филма".
Стачките на холивудските звезди от синдиката SAG-AFTRA и сценаристите (WGA), които се състояха през 2023г. защитаваха изкуството от навлизането на изкуствения интелект и изискваха по-високи заплащания за всички творци, отдадени на филмовата индустрия, и нейната автентичност. Поради тези дълги стачки, снимачните процеси на филми и телевизионни предавания бяха замразени, а това доведе до проблеми и в ресторантьорския бизнес, и за доставчиците на реквизит.
Проблемите на амбициозните холивудски продуценти и актьори плъзнаха като отровен бръшлян върху различните сфери на човешкия труд и все пак, въпреки всичко това, имаше случаи, в които видни режисьори и сценаристи все пак решиха да се доверят на бързата иновация. Реакцията на незаменимия японски режисьор Хаяо Миядзаки- автор на шедьоврите „Принцеса Мононоке“, „Отнесена от духовете“ и др., не скри своята негативна реакция към новата технология на анимиране чрез изкуствен интелект.
Именно неговият стил на създаване на герои стана известен миналата година чрез ChatGPT, като мнозина потребители изобразиха себе си като герои на „Студио Гибли“. Социалните мрежи преливаха от изображения на избрани моменти на хора, които дори не са се докосвали до изкуството на Миядзаки. Жалко, а?
А какво се случва в нашата уж процъфтяваща кино индустрия? Миналата седмица голяма част от киноманите и създателите на филмово изкуство „посрещнаха“ с негодувание трейлъра на предстоящото детско филмче „Агенти на времето: Васил Левски“.
Причината е напълно ясна и логична: Анимационният филм, който ще се разпространява от Alexandra Films е създаден с помощта на изкуствения интелект и ще представи по един нетрадиционен начин нашия национален герой- Васил Левски.
Фокус на днешната статия е именно предстоящото анимационно филмче, което трябва да излезе на 11.09.2026г. по кината. Как изкуственият интелект „взима хляба“ на творците и ще се съживи ли интересът към изкуство, създадено за минути? Гледната точка на Gradski.bg можете да видите тук.
Агенти на изкуствения интелект
Амбицията на продуцентите е да въведат малките зрители, между 4 и 12 години в един фантастичен свят, в който се преплитат минало и настояще. Това се случва чрез възкресяването на нашия борец за свобода- Васил Левски, изобразен като герой, който оживява пред очите на млади изследователи, за да представи своя дълг по достъпен за малчуганите начин.
Ето какво споделят в интервю на „Булевард България“ разпространителите на пълнометражния анимационен филм: „Филмът представя Васил Левски по нов, жив и вълнуващ начин за децата на днешния свят- като вдъхновяващ герой, водач и съюзник в една голяма мисия, която доказва, че историята не е просто нещо, което учим, а нещо, което ни изгражда.“
В официалния сайт на продукцията се споменава, че това е първият български анимационен филм със световен потенциал. Съдейки по трейлъра, можем да видим, че визуалната част на анимацията е изградена с изкуствен интелект, което обяснява факта, че в рекламните материали липсва информация относно това, кои са художниците и аниматорите, както и целия творчески екип зад продукцията.
Ясно е обаче, че зад проекта стоят две, небезизвестни имена- на рапърите Христо Христов- Зипо и Стоян Стоянов- Слаш. Те са създатели на игралния филм, който излезе през 2025г. по кината и предизвика немалък интерес, а именно „Един грам живот“, както и на други прожекции, известни предимно на младата аудитория- „Скандалните“, „Murda Boyz- Махленска класа“ и „Чудовища“.
В същото интервю те заявяват и друг свой бъдещ проект, който предстои да бъде реализиран- документален филм за Ванга, който ще излезе също по-късно тази година. За „Агенти на времето“, Зипо и Слаш споделят още, че ще бъде „кино преживяване, което променя мисленето на следващото поколение“.
Падението на твореца
След фактологията и обективизма, следват няколко думи на автора, провокирани от любовта към изкуството и уважението към творците, дали немалка част от животите си, за да докажат, че красотата е жива чрез индивидуалности и личен труд, отнемащ нефиксирано време. Именно авторът е ставал свидетел на това, как се споменава в различните продукции, че даден проект не използва изкуствения интелект, за да бъде създаден успешно.
Ако пробваме да създадем музикален проект за нула време- ще ни се получи и това може да ни донесе потенциално някакви доходи, и скромна слава. Можем да се представим като „творци“ на новото време, способни да създават красота и развлечение само за броени минути.
Но не сме ли ние тези, които потъпкваме труда на толкова много талантливи хора, които са се трудели безброй безсънни нощи, за да създадат картини, текстове, филми, музика, които да носят както на почитателите, така и на самите тях, нужното удовлетворение?
Негативните коментари, които заляха социалните мрежи по повод трейлъра на „Агенти на времето: Васил Левски“, са предимно от хора, които работят в кино средите и са наясно с предизвикателствата в създаването на анимация.
Критиците твърдят, че този подход обезценява труда на много художници и аниматори, бидейки пример за AI slop, което в превод означава „масово генерирано съдържание с ниска художествена стойност“. Основният проблем на подобен тип съдържание е липсата на труд и влагане на какъвто и да е смисъл, особено за историческа личност, която знаем още от ранното си детство.
Все още голям процент от представителите на българската култура и изкуство са негостоприемни към тази иновация, разчитайки на добрата стара школа, която накрая носи своя заслужен успех. Много хора използват изкуството не като начин за изкарване на доходи, а като лична терапия, чиито механизми работят много по-добре от тези на днешните психолози.
Изкуственият интелект, все по-отявлено навира своя голям нос в различните сфери на живота, изявявайки се като помощник-специалист в психологията, киното, музиката и още много други житейски пластове.
Ако разгърнете дори вече няколко страници на все по-стремглаво излизащи книжни издания, ще се убедите, че немалко изречения граничат по смисъл и структура с всичко, с което си помагате, ако искате да напишете имейл, неангажиращо съобщение или пожелание за рождения ден на леля си, уповавайки се на идеите на ChatGPT. Книжарници, кина, музикални платформи, започват да се пълнят със съдържание, в което не фигурират майсторлък и принос, а само дубликат на реалности, който, ако се заслушате или загледате, ще откриете много бързо неговата куха обвивка.
Най-страшно е доверието на обществото. Най-вероятно сте провеждали спорове с бабите или майките си относно достоверността на картина, която е грабнала вниманието Ви от Фейсбук или на цял плейлист с песни за маса, имитиращи балканския ритъм и емоция.
Доверяваме се на изкуствено създадена достоверност, защото ни мързи все повече да се вглеждаме в детайлите и защото критичната мисъл хваща прах на менталните ни етажерки. Същевременно, докато се възхищаваме на това съдържание, творците губят своята работа, писането, свиренето и рисуването се превръщат единствено в хобита, а киното слага към своята градация префикса „де-“.
Имаме „бърза мода“, защо да нямаме и „бързо кино“? В гардероба си имаме дрехи, които лесно можем да заменим с нови, защото тяхното качество има гаранция „докато не се спере след няколко седмици или скъса“, защо да не следваме този принцип и във визуалното изкуство?! Защо да не ни мързи и в това, което ни прави щастливи, и пълноценни?
Нашата държава винаги е стъпвала с плахи крачки към иновации, които светът отдавна е обгърнал. Прегръдката с изкуствения интелект, обаче, се случи на „първите срещи“ и това, разбира се, имаше последствия в различните сфери на живота на българина.
Ще поживеем, ще потворим, доколкото имаме сили за това, а резултатите и времето ще покажат дали ще се завърнем към своята първобитност, или ще продължим да бъдем важна част от своята съвременност със своя труд и набито око за красотата на изкуството.
Снимка: Някъде от виртуалната реалност
