„Това ми липсваше в интервюто с Жан Виденов в предаването "Всяка неделя" – успех е, че след толкова дълго мълчание Виденов най-сетне проговори, но не успя да каже всичко...
Това е причината аз да допълня останалото от тези драматични дни, когато се изкриви историята, победителите я писаха, и така бе позволено да се кажат много неистини.“
Няма как да не прочетеш такъв материал дори и той да свършва с тези думи. Именно заради това ние от редакторския отдел на Gradski.bg решихме да поставим едно реципрочно начало на този материал.
Това е допълваща интервюто на Жан Виденов при Кеворк Кеворкян статия. Всъщност, през 2012-а Люба Манолова бе човекът, който първи реши да направи обстоен анализ на същото това интервю, а нас, освен есенцията, ни спечелиха и същите онези последни нейни думи, а при нас първи.
Люба Манолова е журналистка и по време на интересните събития в България от 1996-97 работи в органа на СДС – в-к „Демокрация“. Нейни са думите: „С полуистини доникъде няма да стигнем“.
Накратко – кое се заплете и кое се обърка
Какво стана – „Жан Виденов върна 2 млрд и 800 милиона долара външен дълг!“
„Знаят ли го всички – едва ли. Иван Костов иска това да не се знае и тези, които са наясно с връщането на 2,8 млрд външен дълг да си траят и да говорят единствено за Виденовата зима! Така на Костов му отърва... На тази легенда се крепи присъствието му в парламента още три мандата.“
Заради това ли Виденов подаде оставката си? Едва ли – по-скоро не пожела да прави коалиция с Движението за права и свободи (ДПС) и това бе поредният факт, който не се чу в последното по-подробно и откровено интервю на Виденов през 2012 при Кеворк Кеворкян.
Кое са другите причини Виденов да бъде свален
„Другата причина Виденов доброволно да сдаде двата поста бе износ на няколко транша на големи суми пари, които стават причина да се развихри инфлацията. Защо тези траншове се оказаха фатални – след 1990 година България зависеше предимно от външни инвестиции, и това се случваше докато от страната се изнасяха капитали!“
Нещо интересно – Виденов споделя с видимо огорчение, че се е чувствал предаден, но болката в погледа му идва от това, че България е била оставена в дупката... сама... да потъне и изгние там – на ниско и студено.
„Жан Виденов: Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем – около един милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде.
Никой не дава този милиард, защото целта е Виденов да бъде свален!“
„След смъртта на Андрей Луканов (2 октомври 1996) Иван Костов разрежда срещите с Николай Добрев, даже ги спира. В едни от последните срещи Иван Костов вече предлага съвсем друго нещо: 100 дни да се дадат на БСП, за да минат някои важни закони и след това да се проведат парламентарни избори.
След като Луканов вече го няма, Иван Костов изведнъж става много зает. Той заминава тайно до Будапеща, където се среща с хора от "Отворено общество". Според публикация на в. "24 часа", която никой никога не опроверга, там Костов договаря заем от 25 милиона за излизане от зърнената криза.“
„Срещу парите на Сорос от ръководството на опозицията в България, в края на 1996 е дадено обещание да се следват икономическите му препоръки в бъдещото правителство на малката балканска държава. Освен това в Будапеща Иван Костов получава обещание за подкрепа при евентуална смяна на властта.
Тогава тези, които уредиха Костов с правителствен мандат предизвикаха изкуствена инфлация и логично хората излязоха на улиците!“
Това, което можем да кажем/напишем относно тази статия на Люба Манолова, със сигурност би било прекалено малко, крайно недостатъчно. Журналистическата готовност за изпълнение на дълга към зрителя, читателя и слушателя е достойна за уважение и дори поклон.
Да посмееш да изкажеш онова, което знаеш, гласно, без бариери и сдържаност, е същинско геройство. Разбира се, тук дори не обсъждаме и това, че става дума за отминали времена, болезнени за България и цялата ни държавност.
Тъмнината и мъглата, които са обгърнали този исторически период със сигурност ще останат не само петно, но и болка, която ще ни напомня какво означава, че „винаги може да е и по-зле“.
