Реакцията, поведението и понякога дори погледът на друг човек често определя реакцията и поведението на малките деца.
За да се научим как децата развиват социалното си поведение, първо трябва да погледнем към процеса на социализация. Той включва родителите, връстниците и другите хора и това как те откликват на децата и техните реакции.
Гневни избухвания, ритане, хапане, задържане на дъха, гняв и агресия – това всичко са нежелани прояви на детско поведение. С подобни и други негативни реакции, можете по-лесно да разберете защо детето ви прави това, което прави.
Проблем: „Нещо съвсем просто доведе до гневния изблик – сякаш дъщеря ми искаше да се повози на механичното пони в супермаркета.“ – споделя един баща. „Първоначално започна да ме моли, но ние наистина бързахме и аз нямах никакво време. Тогава тя се пльосна по средата на пътеката и започна да пищи. Беше толкова неудобно – всички хора ни гледаха. Това се бе случвали и преди – и признавам, тогава отстъпих. Но сега избликът бе много по-силен от преди.“
Решение: подобен тип гневни изблици за трудни за пренебрегване и малките деца не се поддават на обяснение или изтъкване на причини. Ако се поддадете, това само ще накара детето да запомни какво е трябвало да направи, за да получи това, което иска. Следващият път те ще вярват, че тази техника отново ще проработи. Ако родителят се противопостави, детето трябва да се моли, да плаче или да пищи по-силно.
Ако подобно нещо се случи на публично място, веднага се върнете в колата и обратно вкъщи. Определете си стол за подобни случаи и кажете на детето си, че може да седи там и да плаче, но вие няма да му обръщате внимание. Скоро то ще осъзнае, че това не върши работа.
Проблем: „Когато детето ми не получава това, което иска, то задържа дъха си и спира да диша. Разбира се, това ме плаши и аз правя това, което то иска.“
Решение: Когато това се случи за първи път, говорете с педиатъра на вашето дете, за да види дали няма някаква здравословна причина за това. Обикновено тези неща се случват между 2 и 5 години. Задържането на дъха е начин, по който децата да упражняват контрол тогава, когато не получават това, което искат.
Проблем: Тифани, две годишно момиче, често си играела със съседското дете Меган. Един следобед майката на Меган дочула писък, от който кръвта ѝ изстинала. Тя изтичала бързо към пясъчника, където двете момичета правели формички и видяла как Меган се държи за ръката и плаче. „Тифани ме ухапа!“ – казала тя през сълзи.
Решение: трябва да успокоите както жертвата, така и агресора. И двете деца имат нужда от това някой да ги увери, че са обичани и ценени. Проверете дали няма нараняване по кожата от ухапването и го почистете внимателно. Можете да се намесите в играта им, за да им покажете как могат да се забавляват заедно, без да се стига до спорове, караници и хапане. Запитайте се дали детето, което е нападнало първо не е преуморено, гладно или сънено? Това поведение често ли се случва или това е първият път на подобна агресия?
