Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността е едно от най-често срещаните ментални отклонения при децата.
При това положение не е чудно, че родители и лекари търсят решение, с което ефективно да контролират поведенческите отклонения и проблеми и често прибягват до употребата на медикаменти.
Но както много учители и медици ще потвърдят, лекарствата не са единственото решение, както и не трябва да се има винаги предвид като първо средство.
В крайна сметка лекарството не променя личността, то просто модифицира нейното поведение. Затова много деца, които вземат медикаменти за туширане на проблеми с поведението, могат да не спират да ги приемат в продължение на години.
Ако лекарствата невинаги действат като перманентно решение, то тогава изглежда резонно, че е възможно и други алтернативи да помогнат.
Предизвикателството – понеже учителите си взаимодействат с децата постоянно и могат обективно да оценят децата в една и съща възрастова група, те са прекрасни кандидати за помощ при справянето с проблемното детско поведение.
Обаче, ръководенето на класна стая и прилагането на учебни планове си е огромна отговорност. Трябва ли да се очаква учителите да участват в програми за деца с поведенчески проблеми?
Някои учители просто няма да имат възможността да се фокусират на едно или две деца по изключение. Но е в техен интерес и в интерес на цялата група деца те да се опитат да бъдат включени в процеса на обучение.
Дори и да е трудно да се намери време за среща с родителите, споделят специалисти в областта, подобна инвестиция може да се окаже печеливша за всички страни.
Когато поведенческите проблеми при децата биват третирани директно, учителите могат да отблъснат бъдещи разриви, като по този начин да постигнат хармония в класната стая и да повишат цялостната ефективност на учебния процес.
Следните стъпки са напътствия за подхода на учителите, които включват родителите и здравни служители при оценяването на проблемите в поведението на някои деца.
1. Водете си записки
Когато за първи път заподозрете, че някое дете има проблеми с поведението, документирайте обективно вашата оценка. Правете това в продължение на няколко седмици и прегледайте бележките си на края на периода, за да видите дали можете да откриете модел на проблема.
Според специалистите, изготвянето на конкретен списък, който е ясен и точен, може да свърши добра работа при постигането на обективност.
2. Насрочете среща с родителите
Това ще ви позволи открито да споделите своите наблюдения и да обсъдите възможни промени и решения.
3. Посещението при лекар е важно
Препоръчително е родителите да посетят здравен специалист, за да се изключат всякакви възможности за наличие на здравословен проблем, който да е причинител на проблема. Дайте на родителите копие от вашите бележки и наблюдения, за да ги покажат на лекаря.
4. Поискайте възможно най-много информация
Помолете родителите да ви предоставят всякаква релевантна и важна информация или препоръки, направени от здравния специалист. Ако е нужно, обърнете се за съдействие и консултация към специалист по ментално здраве или организирайте среща с училищен съветник.
5. Въвлечете родителите в процеса
Работете в синхрон и сътрудничество с родителите, за да могат те правилно да прилагат предписаните от здравните специалисти препоръки. Продължавайте да записвате и водите бележки относно поведението и развитието на детето и уведомявайте периодично родителите за това.
