Светът на сънищата е толкова пъстър и необятен – понякога сънуваме отминали случки, а друг път сякаш се озоваваме в света на Салвадор Дали. От векове човечеството търси отговори и значения в онова, което се случва в умовете ни, след като затворим очи.
Много често сънищата са нелогични и нерядко се случва да се пренасяме от едно място, на друго, след това на трето и така нататък. Естествено, сред множеството въпроси, които сънищата повдигат, е и мистерията защо всъщност сънуваме. Имат ли някаква специална функция тези видения и защо едни сънища са по-ясни и реални от други?
За съжаление науката все още не разполага с точен отговор на тези въпроси, но има множество теории, които предполагат каква е функцията на сънищата, както и какви са скритите значения.
Причината зад сънищата
Към момента няма нито една теория, която да отговаря категорично на въпроса „Защо сънуваме“. Основното предположение е, че чрез сънищата умът ни успява да абсорбира цялата получена информация през деня и да „изхвърли“ онова, което не ни е нужно.
По тази причина е напълно възможно да сънуваме ситуации от предния ден, особено ако са били по-емоционално наситени.
Има теории, които предполагат, че сънищата имат ключово значение за емоциите – как да ги разбираме и приемаме, подобрявайки познанията за самите себе си.
Сънищата като прозорец към подсъзнанието
Занимавайки се с психоанализа, Фройд е обърнал специално внимание и на сънищата. Неговата теория за тяхното значение е, че са отражение на потиснати копнежи, страхове, вътрешни конфликти, емоции.
В труда си „Тълкуване на сънищата“ той споделя, че всеки един сън е форма на изпълнение на тези потиснати желания. Според Фройд несъзнаваното се опитва да разреши вътрешните конфликти именно чрез сънищата.
Той отбелязва, че понякога онова, което сънуваме, има скрито значение и трябва да се интерпретира по-дълбоко.
Произволни мозъчни импулси
Тази теория пък е свързана с модела на активиране-синтез на сънуването на Хобсън и Маккарли. Според тях сънищата са следствие на случайни електрически импулси, които мозъкът генерира по време на сън.
Хобсън и Маккарли смятат, че мозъкът се опитва да придаде смисъл на тези сигнали като ги навързва в истории – след като човек се събуди, умът му обединява различните образи и фрагменти от паметта на съня. С други думи – сънищата са нелогични и странни, просто защото представляват „бъгове“ в мисловния процес. Според теорията сънищата нямат скрито послание или значение – те са само продукт на мозъка.
Разрешаване на проблеми и идеи за творчество
Друга любопитна теория е тази, според която сънищата могат да ни помогнат да разрешим дадени ситуации и конфликти от реалността. Често в ежедневието си се сблъскваме с различни случки и проблеми, които на пръв поглед изглеждат неразрешими.
Според тази теория сънищата (като плод на подсъзнанието) могат да предложат решения на ситуациите, тъй като по време на сън мозъкът ни сякаш е по-свободен да прави връзки между различни идеи. Това пък може да създаде по-креативен начин за разрешаване на ситуацията.
Не малко творци също са споделяли, че именно от сънищата си черпят идеи за рисуване, музика, писане. Някои проучвания показват, че сънищата са „стимулатор“ за творческото мислене.
Механизъм за оцеляване
Съществува и теорията, че сънищата подготвят психиката за опасни ситуации, с които може да се сблъска човек в реалността. С други думи, сънувайки, ние попадаме в „симулация“, която предоставя поле, в което човек може да изпробва своите умения за оцеляване.
Несъмнено всеки един от нас поне веднъж е сънувал, че е бягал от преследвач, че пада от високо, че е забравил да учи за изпит и т.н. Според тази теория нашите мозъци се фокусират върху инстинкта „бий се или бягай“, за да можем ние да бъдем подготвени за опасни ситуации в реалността.
