„Това е конспирация/хора подозрителни навсякъде. Няма нужда да измиваме ръцете си/ защото после пак ще имаме работа.“- така започва припевът на песента „Конспирация“ на българските рапъри Григовор и Гена, чиито текстове се отличават със силни послания и смислено построени рими.
Нуждата от това, да вярвате в теории, които са изградени с цел да манипулират съзнанията на масите, е масово явление, което заема голяма част от свободното време, принципите и предразсъдъците на хората. Това е инстинкт, интерес и контрол на ума за съхранение и търсене на обяснения, които изграждат представата за един хаотичен свят.
Думата „конспирация“ – едно не конспиративно значение
Конспирацията е хипотеза, която твърди, че дадено координирано движение ръководи определена теория за събитие, личност или идея с цел предизвикване на вниманието на хора, които сляпо вярват във всичко, на което попадат в социалните мрежи. Обикновено тези групи действат незаконно и неморално, като техните хипотези не винаги са достоверни.
Конспирацията може да означава и заговор срещу властта, който отхвърля позициите и мястото на политиците в социума. Обикновено те са странни, ирационални, будещи притеснения и параноя в обществото.
Първото използване на фразата „конспиративна теория“ датира още през 1909-та година, a по-нататък, 60 години по-късно тя започва да придобива негативен оттенък поради политическите събития около изграждането на Берлинската стена, Карибската криза и убийствата на братя Кенеди. Тази фраза остава забулена в мистерия години наред, обикновено свързвана със сенчестия свят и опасностите, които дебнат световната икономика, ред и социален кръг.
Хора в заешка дупка
Често конспирацията е асоциирана със заешка дупка, в която хората попадат и трудно се измъкват. Кои са тези „жертви“ на мистериозния капан? Обикновено това са личности с не толкова изразено критично мислене, сърфиращи в социалните мрежи и споделящи новини с крещящи заглавия: „ШОК И УЖАС!“.
Тези хора са податливи на лъжи относно всякакви теми и лесно могат да бъдат стресирани, депресирани и дори подтикнати към отнемане на собствения си живот. Много от тях намират утеха и комфорт в ирационалността на теориите и страшните послания, които отправят.
Този капан е златната кокошка за много потребители, които злоупотребяват онлайн с доверието и лабилността на хората чрез кликове и масов интерес. Конспирацията отключва тъмните бездни на въображението на масовия човек и го кара да търси смисъл и логически връзки в събития и идеи, които са изкуствено създадени и опиращи до фикционалното. Това води до пристрастяване и до тотална загуба на връзка с реалността.
И ето, че тук се показват лошите страни на медиите и социалните мрежи, които подсилват разпространението на тази опасна тъмна дупка чрез настройване на алгоритмите, които показват още и още на вече изгубения човек.
Психологически аспект
В период на кризи и пандемии болното съзнание на човека търси смисъл и отговори заради тъгата си. Конспиративните теории оставят впечатление в заблудения за разбиране и опити за овладяване на ситуацията чрез измислици.
Измислицата е тази нестабилна тухла, която се слага в празнотата на една информация. Човешкото съзнание има нужда от отговори, а когато разумът липсва, идва митът. Някои хора вярват в конспирации поради нуждата си от принадлежност към някаква общност и потребност от това да се чувстват по-специални от останалите.
Социален аспект
Конспирацията следва принципа „Разделяй и владей.“, изграждайки едно общество на „лунатици“. Тази група от хора е разочарована от обещания на политици, организации и медии и в знак на бунт се опитва да ги разобличи чрез лъжливи новини, факти, преработени снимкови материали и записи.
Уморени от манипулации и цензура, тези общества се подават на нещо още по-опасно, което може да ги накара да стигнат до крайни действия като атентати, убийства или самоубийства. Надеждата, че светът е изграден на основите на мистерии, тайни общества и окултни връзки със свръхестествени неща поддържа хората живи и полезни за самите себе си.