100-те дни на правителството минаха. За жалост надеждата отново излъга българския народ и поредната порция месии на Прехода се изсипаха на политическия небосклон, за да се бият за властовите постове досущ като предишния каруцар на име Бойко.
Не, днес няма да ви обяснявам защо F-16 e морално и технологично стара машина или пък защо САЩ модернизират F-15 и оставят F-35 на минимални мощности (само 33 бройки е поръчката за цялата година въпреки заявените количества при проблемната му разработка), докато инвестират в тежък изтребител, носещ повече оръжие – за това можете да прочетете и на много други места.
Фокусът ни ще бъде „За“ и „Против“ покупката конкретно на F-16 и перспективите от това, а не просто сравнения и обобщения.
Разговорът не е за пари, а за отбрана. Ако фокусът е за пари, то аргументи като резервни части, групови покупки и евтино обучение ще надделее, но пак подчертавам – идеята не е просто да похарчим едни пари, ако може по-малко, а да имаме ефективна програма за модернизиране на ВВС на България, както и визия отвъд покупката на самолети.
1. Българските въоръжени сили ще са силно зависими
Обичате думата „диверсификация“, нали? Всички в Европа я обичат, докато не стане въпрос за САЩ – тогава няма проблем със зависимостта и диверсификацията. Ако сте забравили старата мъдрост, че великите сили нямат вечни приятели, но имат вечни интереси (справка – Турция и атаката по турската лира), то спомнете си я.
Явно нашите политици не научиха нищо от настоящото състояние на ВВС, които са зависими от Русия, макар вече тази зависимост да не е толкова голяма, колкото преди, което се доказва от факта, че Полша например, яростен противник на Русия, също извършва поддръжка на МиГ-29.
Истинската причина не е зависимостта сама по себе си, а от кого сме зависими. Когато е от САЩ – не сме зависими, когато е друг (не само Русия), сме, видиш ли, зависими.
Що за грозно и малоумно лицемерие е това, по дяволите?
Колко глупав човек трябва да си, за да не видиш, че това е същото като Варшавския договор, ама се казва НАТО и представлява най-големият пазар извън САЩ за американския военнопромишлен комплекс, за който още президентът Айзенхауер предупреждава през 50-те, че ще се превърне в опасен и неконтролируем фактор в американската политика и по-конкретно във външната.
Нима днес Украйна не иска руска бойна авиация и ПВО, защото е зависела на 100% от тях дълго време? Нима ако Украйна беше диверсифицирала навреме своите сили, днес нямаше да получи значително повече оръжие от другаде, вместо да притиска държави като България и Словакия да дават точно такова въоръжение.
Една добра идея е да се купуват различни видове самолети, за да се обезпечи независимостта от доставки на българската армия. Ако например разполагаме с F-16, МиГ-29, Грипен, Мираж или други самолети, произвеждани от различни страни, част от различни геополитически плоскости, то при ситуация като в Украйна у нас ще можем да търсим доставки на различни самолети от 4-5 държави, а не само от една. Ако едната откаже, другата може да се съгласи да ни даде оръжие, нали така? Нали това е проблемът на Украйна?
Защо тогава след всичките анализи не се мисли рационално? Вместо това имаме военен министър, избягал, за да не служи в казармата, завършен натовски бюрократ. Този човек е администратор, той не може да командва армия – не се заблуждавайте нито за секунда. Просто му давам 5 минути на война, докато се наака в розовите си натовски бикини.
2. Да искаш пари за втори етап при положение, че не си реализирал първи
Истинско безумие са действията на правителството след тотално провалената доставка на първата партида и отлагане с 2 години без платени неустойки (заради което смениха Стефан Янев като военен министър за под 24 часа) да продължава да набива пари по този идиотски начин.
Правителството ни изглежда като дементирал пенсионер, жертва на ало измамници. Искат ни пари, ние даваме и нищо не получаваме. После искат още – ние пак искаме да даваме. Сериозно? Как ще аргументирате това, по дяволите?
Вие или сте зависими от външни фактори, или сте тотални идиоти, господа!
Нямам друг термин, с който да опиша глупак, който продължава да прави едно и също нещо и да очаква различни резултати. Не съм го измислил аз – Айнщайн го е казал.
В крайна сметка ще имаме N броя платени самолети, 0 броя получени самолети. Гениално. Явно в Харвард преподават друга икономика, друга логика, други финанси.
Бихте ли действали така в реалния живот? Не? И аз не бих. Това е тотално малоумие. Най-малкото, доверието следва да бъде отнето от подобна сделка и в нея да се търсят страхотни отстъпки, особено щом следваме реално геополитическата цел на САЩ, която е съвсем различна от тази на България – нека не се заблуждаваме, че сме кучето, което тича по задника на стопанина на Белия дом.
След първата покупка нали купихме доста оборудване за първите бройки. Защо тогава цената е пак толкова висока? Ето колко е цената на оригинала F-16 C/D (за разлика от русофоби и русофили, аз винаги съм обективен и затова уточнявам точната спецификация, публикувана в Wikipedia) – 18,8 милиона долара за брой.
Особено интересно е, разбира се, когато съпоставим за пореден път с други сделки, на други държави, за същия самолет, от същия доставчик, почти по същото време, при сходно оборудване.
Тогава разочарованието ни от „партньорите“ се засилва, защото разбираме, че партньорите не са донори – е, бяха за другите държави като Сърбия (Русия - самолети), Гърция (САЩ - хеликоптери), но явно ние сме най-неравни сред равните и пак сме „сирачето“ на блока без значение от неговото име или времето, в което то живее.
При тези обстоятелства фокусът ни върху цената явно е безпредметен, защото ако сме зависими, ще плащаме като мърши за всичко, което ни предложат, дори и да не сме го поискали.
3. Обучение на личния състав
При диверсификация на бойните машини във ВВС българските пилоти ще могат да бъдат обучавани на различни самолети, за да придобиват по-широк кръг познания както в техническо, така и в оперативно отношение.
Разнообразието на използваната техника ще предостави различен поглед върху изпълнението на целите по опазване на въздушното пространство на страната и ще позволи по-голяма гъвкавост по отношение на личния състав, който ще може да бъде профилиран според умения и силни страни, вместо да работи с лимони в опит да прави лимонада.
По-широките познания ще ни дадат възможност да познаваме по-добре и други самолети не просто като обект на разузнаване, а като обект на употреба, което значително подобрява квалификацията на летците. Така можем да използваме силните и слабите страни на самолетите, както нашите, така и вражеските, за да се адаптираме към реалността, вместо просто да правим политически декларации и PR гръмогласие.
4. Бойна ефективност във военно време
По време на война вражеското разузнаване е наясно с капацитета на бойните сили на врага, преди да тръгне да атакува (ако ще слушате журналистически булшит – изборът си е ваш, аз съм го учил в българската казарма).
Логичното е да се анализират техническите характеристики на вражеските бойни машини и на стратегическо ниво да се планира участието на типовете въоръжение, които биха били ефективни срещу тях.
Иракските танкове през 2003 година например имаха обхват на стрелбата километър под обхвата на американските танкове по време на Втората война в Залива (за журналисти и общественици с особено изкривени компетенции: тя се казваше операция „Иракска свобода“ б.а. „Operation Iraqi Freedom“) и това не им даде шанс в битката (оценката е на иракски генерал, командир от иракската републиканска гвардия). Данните се потвърждават и от бройката на загубени американски танкове в операцията – 4. От страна на Ирак те са 186.
Защо давам този пример?
Отговорът е прост и отговаря на тази точка. Когато се биеш с еднотипен противник (в нашия случай само с F-16), то отлично знаеш силните и слабите му страни и ги използваш в боя, за да подобриш резултатите си.
Ако знаеш слабостта на един самолет, то директно атакуваш именно нея, нали? Ако това е системна слабост на ВВС, то тя открива неприятната перспектива врагът да се справи бързо с родните самолети чрез мултиплициране на подход, използващ някаква техническа слабост в контекста на конкретния конфликт или дори принципна такава.
5. Различно приложение на различните самолети
Макар днес предлаганите на пазара бойни самолети да търсят ефективност при реализираните разходи чрез многофункционално приложение, то няма как компетентен във военното дело човек да приеме, че един самолет се справя еднакво добре във всякакъв тип бойни действия.
Например бойните самолети за поддръжка на пехотата на Запада са доминиращите A-10, a на Изтока – Су-25 (имаме такива в авиобаза „Безмер“, край родния ми град - Ямбол). Ако бойните самолети бяха наистина многоцелеви в истинския смисъл на думата, то бихме виждали един тип самолети навсякъде. Това обаче не е така.
Наличието на тежки, леки, наземни, морско базирани, вертикално излитащи и други видове самолети, определяни от производителите си като многоцелеви, поражда логичното съмнение защо има различни видове многоцелеви самолети на въоръжение в една армия.
Логичният отговор е, разбира се, че те не са еквивалентни като ефективност при различното си приложение, а са отговор на по-широк спектър предизвикателства, на които армията може да се наложи да отговори.
Избирайки еднотипни бойни самолети, в случая F-16, ние доброволно се лишаваме от възможността за провеждане на по-широк спектър от въздушни операции, а така и губим ефективност и инициатива при воденето на бой.
В случай, че разполагаме с 3-4 вида оперативни бойни самолета на въоръжение в българските ВВС, ние ще можем да изберем употребата на най-подходящия за целта според неговата специфика, а това автоматично ще:
Подобри шансовете за успех на провежданите операции поради планирането на най-подходящото решение за конкретната оперативно-тактическа цел;
Ще подобри гъвкавостта при вземане на решения за употреба на бойна авиация и ще разшири спектъра на ефективно реализиране на цели;
Ще предостави възможност за заблуда на врага чрез маневриране и използване на асоциативното му мислене (например ако изпратиш конкретен тип самолет за определена задача и врагът не знае каква е тя, можеш да го подведеш за нейното естество и да го хванеш неподготвен, за да постигнеш максимални резултати);
Ще усложни задачата на вражеските военни сили по обучението и подготовката за справяне с нашите самолети чрез 3-4 пъти повече информация, а така ще намали техните шансове за успех чрез фактора човешка грешка;
Ще осигури приложимостта на по-голям обем специализирани оръжия поради различните специфики на самолетите и доставчиците на оборудването за тях;
Ще даде възможност на военната доктрина на страната да бъде развита в различни вектори, за да отговори на различни стратегически задачи, използвайки разнообразни инструменти, а в случая типове самолети, за да гарантира сигурността на страната не от една, а от множество заплахи чрез различната употреба на бойните самолети от различни видове според силите на врага;
Ще обърка визуално оперативните сили, отговарящи за ПВО системите на врага, разполагащ с повредени, или такива, които нямат радар, защото няма да е сигурен дали това са негови, или наши самолети. Това предоставя възможност за нанасяне на поражения на врага чрез собствените му сили и приятелски огън.
Преди да кажете, че ще е по-скъпо, ще ви контрирам, че нали за това набихме маса пари за първите бройки – заради натовското оборудване на земята. Нима е проблем да се ползва то и за френски, за шведски самолети, защото за руски си имаме.
Нали това беше идеята на широко прокламираната „оперативна съвместимост“ – да се избегне именно приятелски огън и липса на координация в боя.
Е, ако за вас всичко е просто с идеята да хвърлим едни пари за едни самолети, които трябва да са просто американски, то значи е нямало смисъл да четете тази статия, защото тя не се стреми да спести пари, а да максимизира ефективността на ВВС в перспектива с дълъг хоризонт, а не до догодина или до по-догодина.
